Римския колизеум - арената на зрелищата и смъртта (Colosseum)

   Ако посетите Рим, задължително ще се спрете пред останките на някогашната величествена и неповторима сграда – Колизеума!

Макар и руини, тя все още всява респект и се усеща полъхът на отминалите времена, когато хиляди мъже с атлетични тела са доставяли удоволствие на многохилядната публика, демонстрирайки своите бойни умения и умирайки „красиво”. Всички тези антихуманни забавления днес будят само възмущение у хората, но преди много години ценностите са били други, човешкия живот е нямал стойност, а смъртта е служила за зрелище и колкото по-оригинално се е стигало до отвъдното, толкова повече аплодисменти от екзалтираната тълпа е получавал умиращия.

Независимо от това, че сградата е служила за кървави представления и е била своебразна гилотина, самата постройка е неповторима като архитектурно изпълнение векове наред и сега най-популярните стадиони и зали от подобен тип са повлияни от перфектната конструкция на Колизея. През годините тя е „еволюирала” непрекъснато, за да успява да обслужва атрактивните спектакли, включващи участия на диви зверове от Африка и Индия, драматизации на митологични истории и други кървави пиеси. В историята на човечеството няма друга такава постройка, за която е платено с много човешки животи и труд и която е била създадена специално, за да поема още кръв и болка. Статистиката отброява 500 000 живота, отдадени или отнети в нея. 

Триизмерната пространственост на арената на смъртта е както във височина, така и под земята. Нивата под съоръжението за забавления са представлявали подземна мрежа от тунели и клетки, в които са се помещавали многобройните диви животни, а също и гладиаторите, подготвящи се за представлението. Тайни врати и входове са допринасяли за атрактивното появяване на участниците, изникващи сякаш под земята. Част от пода на арената е бил зидан, а останалото е било дърво, за да може да се осъществява движение от подземията на повърхността посредством асансьори. 

Първата част от публиката – Подиумът е бил предназначен за римските сенатори. Тук, изградена изцяло от мрамор, е блестяла в своята подобаваща пищност ложата на императора. Над тях са се разполагали римските аристократи, а на третото ниво, местата са били разделени на три – за богати граждани, за бедни граждани и за „жени от най-нисък клас”. Цялата тази етажност е била с лек наклон от приблизително 37 градуса, а височината е достигала около 49 метра и дори от най-неблагоприятните места изгледът е бил добър.

Как е започнало всичко? След смъртта на Нерон през 68 г. на власт идва династията на Флавиите, като Веспасиан насилствено се изкачва на върха, но през 69 г. Сената го признава за император. Като част от политическата игра, той връща голяма част от заграбените от Нерон земи на гражданите на Рим и така слага началото на строителните дейности свързани с Колизеума. 10 години труд са отишли за изграждането на монолитната сграда и през 80-та година сина на Веспасиан – Тит, реже лентата на Амфитеатъра. Това събитие е било отбелязано с тържествени игри, които продължили 1000 дни. Арената била „осветена” със смъртта на хиляди животни, изпълнили се зрелищни екзекуции на затворници, разигравали се кървави военоморски войни, като за целта арената се е пълнила с вода и разбира се митични битки между гладиатори, специално обучени в изкуството да убиват и умират. Финалното завършване на сградата е дело на Димициан, братът на Тит. Самото име Колизеум е дадено през 8 век, заради намиращия се в близост Неронов колос, като след време наследниците на Нерон я преправят в статуя на Сол – богът на Слънцето.

Невероятната конструкция заемала площ от около 160 000 кв.м. и е играела ролята на изкуствено езеро в някогашната бляскава резиденция на Нерон. Глинестата почва на дъното е била предпоставка да се изгради цяла дренажа система от множество подземни тръбопроводи, които отвеждали водите в големи кладенци. Четири арки са били главните входове, през които тълпите са минавали на талази. Архитектурният стил е бил смесица от дорийски, йонийски и коринтски. Самата арена, където са се провеждали кървавите представления е във формата на елипса с оси 76 м на 44 м, направена е изцяло от дърво и е покрита с пренесен от хълма Monte Mario жълт пясък. За строежа на Амфитеатъра са били използвани около 100 000 куб. м. травертин, а също така и тухли, цимент, туфени блокове и множество дървени греди, които да поддържат сенника - още едно сензационно за времето си откритие, предпазващ зрителите от парещото слънце.

Днес, макар и останки, разкъсаното тяло на Колизея буди респект. Можем само да си представяме древното му величие и блясък. Но като такова и то има своя край. След залезът на Римската империя, чудото се е ползвало за крепост през Средновековието. През времето, каменната плът на амфитеатъра е била разграбвана парче по парче, за да се ползва безценния му материал.

Колизеума, като кървава емблема на жестоките смъртни присъди над хиляди военопленници и затворници на Рим, сега е може би най-голямата забележителност в Италия. Хиляди туристи се стичат към столицата, за да се докоснат до миналото и да се присъединят към публиката, пък макар и в руини.  

Hobyto.com