Езерото Моно - спектакъл от варовикови кули (Mono Lake)

   Езерото Моно е хиперсолено и алкално езеро, намиращо се на 13 мили от Национален парк Йосемити в щата Калифорния, близо до границата с Невада. Най-близкият град до него е Лий Вайнинг, а до езерото се стига покрай Магистрала 395 и по Магистрала 120. Пътят, който минава през планинския проход Тиога,  е затворен през зимата и през по-голямата част от пролетта, затова най-доброто време да се отправите към едно от интересните природни места в щата е през лятото.

Моно се смята, че е едно от най-старите езера и се е формирало най-малко преди 760 000 години. В онези праисторически времена езерото се е захранвало от огромни ледници и е било около 60 пъти по-голямо отколкото е днес. Към момента Моно се разпростира на площ от 180 кв. км, с максимална дължина и ширина от около 7.5 км и дълбочина едва 7.6 метра.

В езерото Моно не липсват и острови, два от които са вулканични конуси - Паоха и Негит. Последното вулканично изригване се е случило преди 350 години в Паоха. Тъй като езерото не се оттича никъде, то непрекъснато се изпарява, което го прави солено и алкално. Потоците на Сиера, които се вливат в него съдържат много малки концентрации на минерали и соли, но съдържанието им се натрупва с годините. Именно затова концентрацията на сол тук е много висока. Друга причина за увеличеното солно съдържание на езерото е, че от 1941 г. то снабдява град Лос Анджелис с вода, което довежда до намаляване на водния му обем наполовина. След продължителни съдебни дела, е прекратено подаването на вода от езерото и водното му съдържание отново започва да се възстановява, макар и бавно.  

Моно е същински рай за геолози и биолози.  Поради високото съдържание на сол риба в него не може да вирее, но пък солената вода подпомага растежа на водораслото алгаве, което от своя страна е храна на скаридите и мухите, с които се хранят огромен брой водни птици. Според изчисленията на учени 85% от чайките в Калифорния се раждат в езерото Моно, а общия брой на видовете водни птици, за които Моно е дом над 80.   

Туфовите кули са друга туристическа атракция по бреговете на Моно, за чиято поява голяма вина има човека. Въпреки, че те са естествени, фактът, че са видими над повърхността е изцяло наша заслуга. Кулите са се образували от варовикови натрупвания и най-големите от тях могат се намират в южната част на езерото. Височината им достига над 9 метра. 

На Моно има изграден специален туристически център, в който може да се получи подробна информация и напътствия за обиколка и изучаване на района. Тук има отлични възможности за плуване, плаване с лодка, наблюдение на птиците, както и фотографиране. От 1994 г. със специална заповед езерото е под защита и малко по малко се пълни с вода. През 40-те години на миналия век нивото му е  било на 1995 метра над морското равнище, а към момента е 1948 метра. 

Hobyto.com