Национален парк Торес дел Пайне (Torres del Paine National Park)

  В сърцето на чилийската Патагония се крие едно от съкровищата на Южна Америка - Национален парк Торес дел Пайне. Този все още девствен район се намира на 112 км северно от Пуерто Наталес и на 312 км на север от най-южния град в света - Пунта Аренас. Разположен е на площ от 2 422,42 кв. километра, върху които разнообразието от пейзажи е толкова невероятно, че човек трябва да го види, за да повярва. 

До 30-те година на 20 век тази самотна област не е била картографирана, но днес тя е популярна дестинация за туризъм в Чили. Паркът е създаден през 1959 г., но сегашното си име носи от 1970 година. През 1978 година е обявен от Юнеско за световен биосферен резерват. Всеки дръзнал да се потопи в тази пустош ще се наслади на дълбоки зеленикаво-сини езера, бързи реки, скърцащи ледници, зелени ленгови гори и жълти степи, в които пасат стада гуанако. Основната атракция в парка обаче е всеизвестния назъбен масив на Кордилера дел Пайне (Cordillera del Paine)  

Куернос дел Пайне или Кулите на Пайне са три масивни гранитни монолита, стърчащи величествено над патагонската степ. Южната кула е около 2 500 м и се предполага, че е най-високата от три, въпреки че това не е окончателно установено. За пръв път е покорена от Армандо Асте. Централната кула е близо 2 460 метра и е изкачена през 1963 г. от Крис Бонингтън и Дон Уиланс. Северната кула на Пайне е най-ниската - 2 260 метра и неин първи завоевател е Гуидо Монзино. В близост до назъбените скали се издига и най-високият връх на Кордилера дел Пайне - Серо Пайне Гранде. Неговата височина до скоро се считаше, че е 3 050 метра, но през август 2011 година той е бил изкачен за трети път и е установено, че е 2 884 метра.  

Торес дел Пайне може да се похвали с разнообразна и впечатляваща флора и фауна. Целия парк е украсен с красива растителност. Има 7 документирани вида орхидеи, както и вечнозелени дървета цъфтящи с ярки червени цветове. Гуанако е един от най-разпространените бозайници в района. Срещат се още планински пиму и лисици. В парка гнездят над 15 вида грабливи птици, сред които най-впечатляващ е андийския кондор, чийто размах на крилете е близо 4 метра. Други пернати обитатели са подобното на щраус нанду, дивото фламинго, черногушата гъска и много други. 

Националния парк е посещаван от повече от 20 000 местни и 40 000 чуждестранни туристи годишно. На територията му има ясно маркирани пътеки и пътища, както и планински хижи, които предоставят подслон и храна. Гостите на парка могат да избират между еднодневна екскурзия до кулите, популярния маршрут "W", който се изминава за близо пет дни или преход за 8-9 дни. Абсолютно забранено е отклоняването от обозначените пътеки в парка, а къмпингуването е разрешено само на определените за това места. Паленето на дървени огньове не се допуска на територията на Торес дел Пайне.

Най-подходящото време да се отправите към парка е между края на декември и края на февруари. Тогава там е южно лято, времето е прекрасно и деня е много по-дълъг. 

Hobyto.com