Белогорски манастир Св. Николай

   Белогорският манастир Св. Николай, известен още като манастир Бяла гора, се намира на върха на хълм в Белая гора или Белите планини в Русия, на разстояние 85 км от град Перм и на около 50 километра от град Кунгур. Манастирът е доминиран от една красива бяла църква със златни куполи, гарнирани със златни кръстове. През зимния сезон бялата структура става почти неразличима от снежните околности.

Оригиналната дървена църква и манастирът са построени през 1894 г., а в тях са настанени около 25 момчета сираци, които се обучават на църковно пеене и различни занаяти. Когато сградата изгаря, изграждат нова, двуетажна, каменна църква, чието строителство започва през юни 1902 г. и продължава следващите петнадесет години. През тези години някои от четиристотинте монаси живеят в рамките на стоежа и помагат в процеса. Те се занимават и със земеделие, животновъдство, пчеларство и риболов.

Когато манастирът е завършен през 1917 г., в него има място за 8000 души и е оборудван с вентилация и парна отоплителна система. Във вътрешността на църквата таванът и стените са покрити с класически руски православни картини, икони на светци и религиозни сцени, подчертани със злато. На официалната церемония по освещаването му присъстват около 30 000 души. Катедралата на Белогорския манастир става най-грандиозната църква в Пермската епархия.

През 1918 г. болшевиките нападат манастира, застрелват и хвърлят тялото на архимандрит Варлаам в река Кама. Те счупват величествените камбани на манастира и унищожават голяма част от произведенията на изкуството. Много от монасите загубват живота си в опит да предотвратят унищожаването на храма. Някои от тях са били подредени срещу стените на църквата и са простреляни - дупките от куршумите все още са видими в зидовете. Други са били погребани живи в масови гробове. Мнозина са били депортирани.

През 1930 г. сградите му са използвани като затворнически лагер, а по-късно става дом за хора с увреждания. По време на Втората световна война той се превръща в център за рехабилитация на ранените. Манастирът служи и като дом за инвалиди и психично нестабилни, докато през 1980 г. един от тях подпалва покрива. Катедралата е силно повредена и почти всички куполи са изгорени.

През 1993 г. започва възстановяване на сградата, което се извършва и до днес. Финалната му фаза стартира през 2011 година.

Hobyto.com