Аютая - Тайланд

  Тук като че ли никой не вярва много на това. Съперниците са твърде силни и прекалено прочути: Сао Паулу, Дубай, Копенхаген, Хюстън например вече са на стартовите блокчета. Екатеринбург и турският град Измир на Егейския бряг също вече са подели кампаниите си.

И все пак: малкият тайландски провинциален град Аютая с неговите 55 000 жители е убеден, че има всички шансове да стане домакин на Световното изложение „Експо 2020” – и градът отново да засияе в някогашния си блясък.

За всеки, които е дошъл в „Страната на усмивките“ и би желал да види нещо повече от снежнобелите брегове, кристално чистата вода, сумрачни барове и потайни клубове, Аютая и днес е в задължителната програма. Старият кралски град е като остров насред модерен Тайланд. И действително е остров: центърът му е заобиколен от мощната река Чао Фрая, богатата на риба Пасак и неголямата Лопбури. Близо 400 години Аютая е била столица на Кралство Сиам, докато през април 1767 г. градът бил завладян от бирманците, плячкосан и почти напълно разрушен. След унищожителното поражение Крал Рама І основал само на 80 километра от мястото новата столица на Сиам: Банкок – „Градът на ангелите”.

33-ма крале са управлявали страната от Аютая, като издигнали града до неимоверно благоденствие. В периода на своя разцвет столицата на кралството имала над един милион жители и била град, сравним по великолепие и влияние с Лондон. Три кралски палата, 375 храмови комплекса, 94 градски врати и 29 крепости красели тогавашната „Венеция на Изтока“. Португалци, французи, холандци, британци и японци се заселили в него. Търговията била в изключителен подем, процъфтявали живописта, литературата и архитектурата. Аютая бил космополитен център в сърцето на Азия. Но сега много от някогашните великолепни постройки са руини – разрушени и ограбени през вековете.
Кратък курс по национална история

И все пак: посетителите могат и днес да усетят някогашното великолепие на Аютая, която от 1991 г. е Световно културно наследство на ЮНЕСКО. Те могат да минат „кратък курс“ по историята на Тайланд – като извървят пътя от храмовия комплекс на кхмерите до лятната резиденция на днешното кралско семейство.

Градът е съвсем различен от своя голям събрат Банкок – няма шумотевица, няма крещящи багри. Царят тишина и вглъбеност. Да, разбира се, тук са големите, прочути храмове, пред които спират всички туристически автобуси: Големият Ват (храм) „Махатат”, чиито най-стари части са от 1384 г., величественият Ват Ратбурана – построен някога за гробница за две от децата на краля, руините на стария кралски дворец, кралският храм Ват Пра Си Сан Пет или реставрираният в кхмерски стил Ват Чаи Ватанарам. Провинциалната управа е отбелязала 36 обекта на туристическата карта като особено забележителни. Всъщност около Аютая има над 500 стари, в по-голямата част срутени храмове, дворци и укрепителни съоръжения. Вероятно никой не е установил точния им брой. От повечето са останали само основите или части от стена.

Но Аютая живее също и от тези малки неща, които всеки трябва да открие за себе си: замечтана храмова руина, затрогваща статуя на Буда, на която в някакъв момент й е била отсечена главата, ограденият от исторически зидове парк, дървото банян , в което се е враснала глава на Буда. В идиличните, макар на пръв поглед доста западнали странноприемници на бреговете на трите реки човек може да си почине чудесно. Може да си отпусне душата, макар от лютивите тайландски гозби да му излизат сълзи на очите. Старите, над стогодишни стилно реставрирани дървени къщи с веранди над водата са идеално място за мечтателен унес. Който би искал до край да се наслади на покоя и тишината, може да наеме една от характерните за страната издължени лодки, да се разходи с нея около острова и да слезе където му се прище, или пък просто да се носи по водата, да се наслаждава и да усети душата на Аютая.