Норилск-депресиращият индустриален град

  Норилск е индустриален град, разположен в Красноярският край, в Русия. Той е най-северният град в света с население от 170 000 и вторият по големина град (след Мурманск) над Арктическия кръг. Норилск е почти откъснат от света. Той е свързан с жп линия само седин град-пристанище Дудинка. Единственият начин да се напусне Норилск е да се пътува 2000 км надолу по река Енисей или по въздух. Но поради лошо време единполет може да бъде отложен за срок до две седмици.

Градът е основан през 1935 г., като затворническитрудов лагер, а по-късно като селище за работещите в минната и металургична индустрия. Намира се в подножието на 1700-метровата Putoran планина, в която има някои от най-големите находища на никел на земята, Норилск е мекатаза добиване и преработка на метали. В града се намиранай-голямия в света комплекс за топене на тежки метали, произвеждащи повече от 20% от световното производство на никел, 50% паладий, повече от 10 на сто от кобалта, и 3 на сто от медта. Износътна Норилск съставлява повече от 2 на сто от БВП на Русия.

Първите работници на мините били затворници, принудени да работят в студа при нечовешки условия. От 50 0000 насилствено задържани там работници, 18 000 умират от студ и глад. И все пак, много от тези, които оцеляват в Норилск избират да останат там след края на сталинизма, да живеят и работят в мините, които построили.

Животът в Норилск е изключително суров. Градът се намира в зона на непрекъсната замръзналост, където температурата пада до -30 градуса през зимата. Между ноември и януари за период от седем седмици, няма слънце. През лятото температурата се повишава за кратко до 20 градус по Целзий, но това не е достатъчно, за да се стопи напълно снега.

Но най-големият проблем на Норилск е замърсяването. Близо 4 милиона тона мед, олово, кадмий, никел, арсен, сяра и други токсични химикали са изпускани във въздуха годишно. Снежната покривка е черна, а понякога и жълта, и розова в допълнение към бялото и киселинен дъжд покрива заобикалящата шир с размера на Германия. Количеството на серен диоксид във въздуха е толкова високо, че няма растителност в радиус над 30км и малкото плодове или гъби, които растат тук имат висока токсичност. Почвата е толкова замърсена, че сега е икономически изгодно да се минира.

Средната продължителност  на живот на работниците е десет години по-къса от средната за страната. Жителите страдат от множество заболявания на дихателната система, както и случаите на рак, кръвни и кожни заболявания са високи. Само 4% от възрастните в града са здрави.

Очевидно е, че тези, които живеят и работят в Норилск го правят за пари, но дори и тези, които доброволно са дошли тук, за да изкарат пари са готови да избягат. Но оставяйки града не е лесно, особено за по-възрастните жители на пенсия, и тези със семейство и апартамент. Цените на имотите са ниски, което означава, че те не могат да продават и да напуснат града, защото дори да го направят, е невъзможно да си купят нещо с парите в други региони.

Те живеят, работят, харчат и се възпроизвеждат за минната компания. Изолирането на града означава, че те харчат заплатите си дадени им от дружеството, в магазините и заведенията собственост на дружеството. Парите отиват обратно към дружеството, и накрая хората умират.

Всички снимки са дело на: gelio.livejournal.com