Бетонното имение

  Историческият Gregynog Hall в село Tregynon, в Уелс, Великобритания, е голямо държавно имение, чиято брилянтно черно-бяло дървена фасада е в действителност направена от бетон. Оригиналната къща датира от 12-ти век, и е изработена от истинско дърво, но когато е възстановена през 1840г. от Charles Hanbury-Tracy, първи барон на Sudeley, тя е проектирана да прилича на частично дървената архитектура на селска къща. В действителност Gregynog Hall е сред най-ранните примери за използване на бетон в строенето във Великобритания.

Не е ясно кои са били първите собственици на имението, но от 15 век до 19-ти век е било дом на семействата Blayney and Hanbury-Tracy. Преминава през още няколко собственика и всеки път се разделя и продава на различни наематели, докато от масивните 18 000декара се свива до едва 750 декара, състоящи се от имението, заобиколено от паркове, гори и градини.

През 1920 г. имението е закупено от сестрите Дейвис –Маргарет и Гвендолин, които възнамерявали да го направят център за изкуства, място, където музика, занаяти и изобразително изкуство могат да процъфтяват. През следващите десетилетия Gregynog става нарицателно за музика и рисуване. Сестрите Дейвис събират голям брой френски импресионистични и пост-импресионистични картини, които сега са изложени в специална галерия в Националния музей на Уелс в Кардиф. През 1933 г. те стартират и музикален фестивал, най-старият класически музикален фестивал, който продължава и до днес. Тхе основават и печатарница, която все още съществува под името Gwasg Gregynog, и е известена със своята лимитирана серия ръчно печатани книги с фини подвързии и изящни дървени гравирани илюстрации.

Когато Маргарет Дейвис умира през 1960 г. тя дава Gregynog на Университета на Уелс. Оттогава имението е домакин на конференции, сватби и дори предлагат настаняване за туристи.