Те са най-умните животни на планетата

   Изследване с магнитноядрен резонанс показа, че делфините са много по-умни, отколкото мислеха специалистите досега, съобщи "Дискавъри", цитиран от БТА. Учени от университета "Емъри" приложиха човешки показатели за интелигентност към други видове и установиха, че по умствени възможности делфините се нареждат непосредствено след хората. Те демонстрират умения и съзнание, смятани за присъщи само за хората. 

Магнитноядреният резонанс показа, че мозъкът на делфините е четири до пет пъти по-голям спрямо тялото им, отколкото на други животни със сходен ръст. Хората също се славят с внушително съотношение мозък-тяло.

"Ако използваме относителния размер на мозъка като мярка за интелигентност, стигаме до извода, че делфините са втори по интелигентност след хората" - каза авторът на изследването Лори Марино. 

"Размерът не е всичко" - призна тя и каза, че още две сериозни доказателства подкрепят тезата за интелигентността на делфините. 

Първо, различни характеристики на неокортекса на делфините са "особено увеличени". Това е тази част от мозъка, която участва в мислене от по-висок ред и за обработване на емоционална информация. 

Второ, поведенчески изследвания показват, че делфините проявяват умения, характерни за хората. Те се разпознават в огледало, разбират символни комуникационни системи и дори абстрактни понятия. Тези резултати сочат, че животът на делфините в плен е много  вреден за тях.

Делфините (Delphinidae) са семейство водни животни. Името им произхожда от гръцкото δελφίς, значещо "с утроба". Погрешно се счита, че те са риби — всъщност са бозайници. Приема се, че са се развили преди 10 милиона години, през периода на Миоцена.

Познати са 33 вида (от тях има океански, речни делфини, 6 вида морски свинeДелфините имат тяло с вретеновидна форма, което е приспособено за скоростно плуване. Мозъкът им има силно нагъната кора, издаваща тяхната интелигентност. Оцветяването им варира от сиво до черно, има и чисто бели делфини. Различните видове имат различен контраст на линиите и петната. 

Всички обикновени делфини (Delphinus delphis) са стройни и имат дълъг издължен нос. Гръбната перка е висока и умерено извита назад. Обикновените делфини се различават от останалите видове по уникалната напречна окраска формирана цвета на гърба и носа. Това образува мотив от четири части: тъмно сиво до черно по гръба, светло бежово до бледо жълто по частта преди гръдния кош, светло до средно сиво по страничната част и бяла коремна част. Размерът на тялото на обикновения делфин варира от 164 до 201 см, а телесната маса е около 200 кг.

Обикновения делфин варира толкова много като външен вид, че повече от 20 вида са били различени през годините. Дългогодишните противоречия са доказателствено разрешени от последните изследвания, които предлагат родствово определяне към поне два вида: късонос открито морски (D. delphis) и дългонос крайбрежен (D. capensis) вид. Всеки от тези видове има широко, но разпръснато разпространение в тропическите и топло температурните води. И двата вида, дългоносия и късоносия вид, също имат широко подразделяне в рамките на техните популации. Те вероятно се съставляват от различни родове, но не са достатъчно различими, за да си извоюват стаус на отделен вид. Разликите са главно в размерите – от средно 1,8 м дължина за Черноморските представители до 2,4 м за тези от Индийския океан . 

Повечето делфини имат остро зрение еднакво в и извън водата, и техният слух е превъзхождащ човешкият. Въпреки че имат малки ушни отвори на всяка страна на главата, се предполага, че подводното чуване, ако не изцяло, то предимно, се осъществява с долната челюст, която препраща вибрациите към средното ухоСчита се, че делфините са едни от най-интелигентните същества на Земята. Трудностите в тяхното изследване произтичат най-вече от сложната и скъпа техника, която се използва. 

Много често този вид бозайници подскачат над повърхността на водата, често изпълняват акробатични номера. Това им държание се счита за „играене“. 

Делфините са способни да се гмуркат до 260 м за 15 минути. Иначе рядко се задържат под вода за повече от 10 минути. Случва се делфините да съпътстват лодки, като се движат върху вълните, правени от самите лодки.

Делфините са известни с това, че приближават хората и игриво взаимодействат във водата. В древна Гърция делфините били приемани с гостоприемство, а следата им, оставена от плуването около кораб, се считала за добра поличба от мореплавателите.

Делфините плуват на стада. Не е задължително делфин да принадлежи към определено стадо - всеки е свободен да го сменя.Те са 33 вида (океански,речни делфини и 6 вида морски свине). 

Обикновеният делфин може да бъде намерен обикновено, където температурата на повърхността на водата е между 10°C - 20°C, което ограничава разпространението им на север и на юг, но те могат да следват топлите течения и отвъд тези граници. По-рядко се вижда във води по-плитки от 180 м. Обикновеният делфин се появява в континенталния шелф, на места с богато дънно разнообразие, но главно в открито море. В Черно море обикновеният делфин може да бъде видян, както в бреговите води, така и открито море. 

Често обикновените делфини могат да бъдат видени на големи и активни пасажи скачайки и пляскайки и чути от значително разстояние. Често няколко члена на стадото излизат на повърхността заедно. Размерът на пасажа често варира по сезонен признак или според времето на деня. Животните се скупчват заедно, когато са изплашени. Размерът на стадото варира в размер от няколко дузини до над 1 000 000. Групирането с други морски бозаиници не е необичайно.Миграциите не са добре познати и обикновеният делфин представлява годишната тенденция при тях. Чисти сезонни промени в разпространението са наблюдавани в Южна Калифорния. Наблюдаваните данни показват също сезонни движения при обикновения делфин в източния тропически Пасифик. Обикновеният делфин зимува в южните части на Черно море, между Трабзон и Батуми, и предприема годишна миграция от тези зимни убежища към водите около Крим и обратно. Сезонната при набавянето на храна може да обясни тези придвижвания. 

Делфините са хищници. Хранят се главно с малки риби, сепии. Някои поглъщат ракообразни. Косатките се хранят и с други морски бозайници, дори едри китове. Няма данни за канибализъм сред делфините. Плячка на обикновения делфин представляват главно малки пасажни риби. В Черно море този вид са предимно рибоядни. Скумрия, аншоа, хамсия, кефал са главните им плячки. Други организми като ракообразни и мекотели са от по-малко значение.