2010-04-19

Чемшир за нашата градина - Buxus sempervirens

Това растение принадлежи към семейство Buxaceae. Съществуват много сортове, но най-често чемширите се разделят на дребнолистни и едролистни, или нискостеблени и високостеблени. Разликата е не само в големината на листата и във височината на стеблата, но и в скоростта на нарастването. Чемширът, особено дребно-листният е сенколюбив храст.
От много години насам чемшира е едно от най- популярните и най-използвани растения.
Той е познат в сферата на озеленяването със своето латинско наименование Buxus sempervirens.

Чемшира представлява вечнозелен храст, което означава че листата му се запазват зелени през цялата година и не окапват, той също може да достигне размери и на малко дърво. Доста е подходящт за изграждане на различни бордюри и различни видове подрязани форми (топиарии). Клоните на този вид са гъсто отрупани с листа.

Този малък храст, достигащ най-много 1м височина, е гъсто бухлат и има вечнозелени листа с обратнояйцевидна форма, тъмнозелени на цвят. Те миришат много силно, особено при топло време. Бледожълтите цветчета, които стоят на снопчета, издават горчив аромат. Значително по-висок става здравият Buxus sempervirens var. arborescens, който също може да се отглежда в голям съд.

Също както тиса, чемширът е класическо растение за оформяне, което се практикувало от римляните, а вероятно и още по-рано. В Средновековието изкуството било възобновено, през 16-и век било на мода, утвърдило се отново през 19-и век и днес се възвръща. Във Франция подрязването се прави орнаментално, в Англия има традиция в оформянето на най-различни фигури от чемшир. Известни са форми като спирала, топки, конуси, пирамиди, гъби, високи стъбла и скулптури от чемшир като пилета, лебеди и зайци. Тъй като чемширът е дълголетен, подрязаните растения може да се засаждат в ценни старинни съдове. Само че заради презимуването те трябва да бъдат непременно студоустойчиви.

Листата на чемшира са дребни сравнително, тъмнозелени и лъскави. Ако решите да отглеждате това растение в саксия, която не му предоставя достатъчно пространство за корените, рискувате да ограничите растежа му и в такъв случай може да достигне височина от 30 до 200см, което е доста по-малко от размерите които може да достигне.

Малките му овални листа излъчват доста силен аромат при топло време. Чемшира цъфти от март до май, но цветовете му са доста дребни и невзрачни и нямат никакъв декоративен ефект.

Това растение е изключително невзискателно и сравнително лесно се отглежда. Еднакво добре можете да го отглеждате на пряка слънчева светлина и на полусенчести места.
Дори има случаи когато може да се приспособи и към сенчести местообитания. Важно е да го поливате умерено, но в никакъв случай не оставяйте почвата да изсъхва. Може да се подрязва през цялата година, за да поддържате един добър и компактен вид. Ако сте любители на интересните форми може да вкарате в действие своето въображение и да направите от своя чемшир някоя причудлива форма. Съществува сорт джудже, който е познат още като английски чемшир.

Отглеждане:
Място:
Желателно е да се отглежда на слънчево и полуслънчево място.
Почва:
Оптимална пръст. Неутрална до варовита градинска почва.
Влажност:
В периода на израстване се поддържа умерено влажно.
Поливане:
Чемширът понася и временно засушаване.
Торене:
От май до август е желателно да се наторява всеки месец.
Презимуване:
Може да презимува на открито без някаква зимна защита, но трябва да бъде предпазван от слънце. В по-топли дни се полива с хладка вода.
Болести и вредители:
Нападат ги чемширена бълха и галици, но само ако е много сухо. Предпазвайте ги и от Щитоносни въшки.
Размножаване:
Лесно се размножава чрез делене, като отделените части се засаждат по-дълбоко от преди. Можете да размножавате и чрез резници през март или август, но процеса е по-бавен.

Съвети:
Подрязването е особено благоприятно в края на юни, както и през март. Възможно е леко подстригване при вече оформените растения многократно през целия период на израстване. Важна подробност която обезателно трябва да вземете в предвид е че чемшира е силно отровен. Особено листата, за това ако имате малки деца бъдете изключително внимателни с използването на този вид.
Използване като билка:
Използваема част. Листата, които се берат по време на цъфтежа. Сушат се на сянка или в сушилня.
Химичен състав:
Листата съдържат етерично масло, витамин С, провитамин А, смоли, горчиви вещества, стероидни алкалоиди, антрахинонови алкалоиди, танини и др.
Действие:
Пикочогонно и противовъзпалително. Притежава капиляроукрепващо действие и предпазва съдовете от увреждане. Понижава кръвното налягане. Действа обезболяващо на мускули и стави.
Приложение:
При отоци, подагра, хроничен ставен ревматизъм, захарна болест, хемороиди, хроничен гломерунефрит и др.
Внимание! Да се прилага с голямо внимание! Отровно!
Начин на употреба:
Около 10 г от билката се накисват в 100 мл спирт. Престояват около 20 дни. Да се използва за фрикции при себорея, алопеция, пърхут – под контрол на лекар!