Жив плет

  Живите огради се различават по начина на оформление: свободно растящи, "подстригани", укрепени с различни конструкции. При последните се използват не храсти, а виещи се растения. За живи стени и огради трябва да се избират растения, които могат да бъдат оформяни чрез подстригване, растат гъсто и, разбира се, са красиви. Можете да се спрете на видове с меки, бодливи или восъчни листа, листопадни и вечнозелени.

Живите огради могат да бъдат едноредни, двуредни, триредни, с различна височина. Гъстотата им зависи от размера на растенията и височината на замислената ограда. За високи над 2 м., оформени чрез подстригване огради и живи стени, могат да се изпозват пирамидални тополи, туя, обикновена елха, клен, някои видове глог. Високи живи огради могат да се създадат и от лиани, но ще са ви нужни опори. жива ограда

За средните по височина живи огради най-подходящи са люлякът, орловите нокти, жълтата акация, птичето грозде, дрянът. За ниските живи огради (по-малки от 1 м.) са пригодни киселият трън, ливадникът, касисът, чимширът, дафиновото дръвче и някои други храсти с компактна листна маса и по-дребен ръст. Ниските зелени огради се наричат бордюри. С тях могат да се отделят различните туфи цветя, да се оформят площадки и пътечки. Обикновено бордюрите са от един ред, но можете да опитате експериментално и в два реда – по-висок и по-нисък.

За да направите жива ограда от храсти, трябва първо да изкопаете траншея с дълбочина 0,4 - 0,6 метра. Широчината й зависи от това в колко реда ще засадите растенията. Запълнете я с плодородна почва, обогатена с органични и минерални торове или торф. Ако сте се спрели на традиционното птиче грозде, засадете го шахматно през 15 см. Корените задължително трябва да намалите и леко да подрежете. Това ще стимулира растежа на кореновата система и ще ограничи изпаряването на влагата от листата.

Българският цветен пазар е богат с подходящи за целта дървета и храсти. Можете да си харесате евонимус (вечнозелен храст от рода на дафиновото дръвче) или туя (иглолистно дръвче, което се предлага с различни височини – от 80 до 180 см). За жива ограда са подходящи и всички разновидности на кипариса. Изключително разпространен е чимширът, който дава усещането за нещо много българско, носи духа на старата нашенска къща. Това е типично лаврово растение, което позволява оформянето в най-екстравагантни форми и понася добре рязането. Расте добре на сянка и полусянка, под високи дървета, на северно изложение. Късно през есента по-големите храстчета трябва добре да се завържат, за да не се изпочупят от вятъра и снега.

Живите огради стават изключително красиви, ако се посадят растения с различен цвят на листата. Например на един ред обикновен кисел трън със зелени листа, а на втория ред – сорт с пурпурни листа. Много ефектни като декорация са комбинираните живи огради от два сорта растения с различна височина. Получават се изключително красиви композиции и се дооформя оградата, защото по-ниските храсти прикриват оголените долни клони на по-високите насаждения.

Грижата за живата ограда се състои преди всичко в редовното й подстригване. Резултатът не закъснява – правилна и елегантна форма и по-голяма плътност. Подрязването на храстите трябва да започне на втората година след посаждането. Първото подрязване се прави със секатор колкото е възможно по-ниско. След това – само с овощарски ножици, по вкус, за постигане на желаната форма. При първото подрязване трябва да се отстранят 1/3 – 1/2 от израсналите през предишната година клонки. И всяка следваща година – 1/2 – 2/3 от листната маса на растенията. Добре оформената жива ограда трябва да започва от височина 10-12 сантиметра.

Подрязването обикновено се прави два пъти годишно – през пролетта и в средата на лятото. Страничните части на живата ограда трябва да се подстригват отдолу нагоре. По този начин отрязаните клончета свободно падат на земята. Красивите цъфтящи храсти не се подстригват, а само се изравняват странично. Ако живата ограда е остаряла и съвсем е изгубила формата си, трябва да я "подмладите", т.е. да я изрежете из основи – на 4-6 см. от корените.

При подрязването на растенията трябва да имате предвид и биологичните им особености. Например в никакъв случай не режете клончета, които носят цветовете (става дума за богатоцъфтящите храсти). И още – след всяко подрязване добре разрохквайте почвата под растенията, наторете ги и обилно ги полейте. Подрязването на живата ограда трябва да се прави редовно и навреме – ако се наложи, и по няколко пъти през лятото, за да изпълнява своето предназначение. Трябва да се знае, че подрязването активизира образуването на филизи, които трябва да се отделят.
Тръгвайки да купувате растения, не мислете само за това, че те трябва да бъдат много красиви. Имайте предвид естествените им изисквания и съчетаемостта между различните видове. Не е разумно да садите едно до друго светлолюбиви и сенколюбиви растения. Ако съумеете правилно да групирате видовете по височина, форма на короната и окраска на листната маса, ще получите невероятно красиви живи огради и бордюри.