Замъкът Шийон (Chillon Castle)

   Шийон е уникален средновековен замък, намиращ се в Швейцария. Името му идва от френски и често е наричан Шато де Шийон (Château de Chillon). Разположен е на брега на Женевското езеро, съвсем близо до Монтрьо. Наоколо се открива приятна гледка към Швейцарските Алпи. 

Първите писмени сведения за замъка датират от 1160 г., но скалата, върху която е построен дворцовият комплекс е била населявана доста преди това, още в античността. Шийон е изграден от 25 сгради, строени през различни исторически етапи. Не е известно откога датират първите крепостни стени, но през 11-13 век те са основно реконструирани и подсилени. 

Строителството на основните сгради на замъка продължава между 1240 и 1265 г., а с проекта се занимава архитектъта Пиер Мение. През годините Шийон е използван за жилищна сграда на граф Пиер ІІ Савойски, като фамилията притежава двореца от 12 век. По-късно той се използва за артилерийски склад и затвор. Защитният ров около двореца е разширен значитело през 13 век. 

Откритите през 1896 г. археологически разкопки извеждат на бял свят множество артефакти и антични предмети (римски монети и парчета от съдове), които свидетелстват за ранно римско селище на мястото на днешния Шийон. Средновековната крепост тук е издигната, за да защитава малкия, но доста важен път между стръмните планински масиви и езерото. 

13-14 век са златните времена за замъка Шийон, когато той се превръща в любимата лятна резиденция на графовете от рода Савой. Горе-долу в тогавашния си външен вид Шийон е успял да се запази и до днес. Защитният ров е засипан през 19 век, а през 1903 г. е възстановен. Днес в двореца може да се насладите на интересния параклис Сейнт Джордж, разположен във вътрешния двор, както и на няколко официални зали.

Шато де Шийон е източник на вдъхновение на много поети и писатели, като Жан-Жак Русо, Питър Шели, Виктор Юго, Александър Дюма и Байрон. Най-широка популярност му носи световно известната поема на Байрон „Шийонският затворник”, написана през 1816 г. и вдъхновена от затворничеството на Бонивар през 16 в.