Коста Рика - свеж въздух и богат живот

   Страната е известна като Швейцария на Централна Америка заради стандарта си и липсата на собствена армия.

Било средата на XVI век, когато група испански конкистадори навлезли дълбоко на север от Панамския канал, за да дирят злато. Попаднали в слабонаселена територя с изобилна флора и фауна. Не след дълго усилията им се увенчали с успех. Намерили търсеното, и то в огромни количества. Затова кръстили мястото Коста Рика, сиреч Богатия Бряг.

Градината на Централна Америка, както още наричат страната, е тясна, продълговата, вулканична, красива, богата и непозната. Площта, която заема на географската карта, е два пъти по-малка от тази на България, а населението й е на половината на нашето. За ориентир - намира се между Панама и Никарагуа, на запад граничи с Тихия океан, на изток - с Карибско море.  

Първите асоциации са ароматно кафе, палми и екзотика. Далеч по-непопулярен е фактът, че това е страната с най-много видове пеперуди - над 12 000, което надвишава общия брой за цяла Африка.

Сравнявана с Швейцария, защото няма собствена армия и стандартът и е за пример в региона, Коста Рика е разделена на 7 провинции. Вътрешността й е планинска и поради това столицата Сан Хосе и следващите я по големина градове Алахуела, Пунтаренас и Ередия целогодишно се наслаждават на температури между 20 и 30 градуса плюс изключително свеж въздух. По двете брегови ивици обаче е задушно, влажно и диво.

Там в баните има само по един кран. Тече хладка вода. И ако попиташ за топла, си мислят, че се шегуваш. Плажните курорти нямат допирни точки с европейските образци, по-скоро са подходящи за навлезлия на мода по цял свят екотуризъм.

Младежта предпочита Кауита на карибския бряг - оазис, издълбан в джунглата, достигането до който наподобява изпитанията на Индиана Джоунс. Националният парк Кауита всъщност е единственото място в страната, където не се говори испански. Причината е в обитателите му - пришълци от Ямайка, донесли със себе си регето, наркотиците и езика патуа. По-възрастните туристи са привърженици на Хако и Гуанакасте, къпещи се във водите на Тихия океан. Там минава за луксозно, ала с уговорката, че липсва улично осветление и пътищата са неасфалтирани. 

Доста по-добре устроени са планинските бази за отдих, сред които изпъква Монтеверде. Тукашните атракции приличат на тези в Дисниленд (може би защото е основан от американци преди половин век), обаче в натурални условия. Тоест "влакчето на ужасите" не се отличава със скорост и стремглавост, а с маршрута си из дивата природа и непознатите животински екземпляри. Но спокойно, рискът не е по-голям от това да се возиш в трамвая по "Витошка".

В Коста Рика ежедневно вали от юли до декември. Следват 6 сухи месеца. Добрите новини са, че винаги е топло и не трябва виза, стига туристът да не остане повече от 30 дни. В такива случаи се плаща глоба - черните печати не са на почит.

Самите костариканци са весели, безгрижни и религиозни. Всяка неделя католическите църкви са препълнени. Дори в някои селища ежеседмично организират фестивали в чест на светията-закрилник.

Тикос, каквото е нарицателното за местното население, живеят на забавени обороти. Спазват неписаното правило да отлагат работата, докато е възможно, задоволяват се с наличното и не знаят значението на думата "завист", колкото и трудноприемливо да звучи това за българите.

Непоправими мачисти, мъжете задължително са с дълги панталони, даже и в най-големия пек. Задължително също така за тях е да обсъждат на висок глас всяка срещната представителка на нежния пол под 50-годишна възраст. От своя страна, жените пък старателно прикриват прелестите си и никога не отвръщат на безкрайните закачки по улиците. Единствено по зле прикритите им усмивки се разбира, че нямат нищо против да бъдат харесвани и ухажвани. Вместо с традиционното "ола", тикос се поздравяват с "пура вида", което в превод е "чист живот". Другите им отлики с народите в Карибския басейн са, че са твърде срамежливи във фиестите и освен това са лишени от каквато и да било агресивност. Основните им проблеми са свързани с непресъхващия емигрантски поток от север. Според последните анализи броят на незаконно пребиваващите никарагуанци в страната е надхвърлил половин милион, което е равнозначно на една седма от населението на Богатия Бряг. Реципрочно престъпността и безработицата непрекъснато ескалират. Търсейки изход, тикос са предприели изграждането на "китайска стена" по северната си граница. Ала сами се шегуват, че докато приключат строежа, и последният никарагуанец ще се е преселил при тях.

И накрая, нещо любопитно: в Коста Рика няма наименования на улици, а ориентири. Например, ако търсиш хотел "Интернасионал" в Сан Хосе, любезно ще те упътят, че е на 100 метра северно от театър "Насионал".
- А къде е въпросният театър?
- На 100 метра западно от Националния музей, разбира се...

Зелено бижу между два океана
Когато Христофор Колумб през 1502 г., при последното си пътуване в Западното полукълбо, открил тази тясна ивица земя, съединяваща двете части на новия континент, забелязал, че местните индианци носели много златни украшения. Оттам дошло името й - Коста Рика, което на испански означава Богат бряг, разположен на два океана - Тихия и Атлантическия. Наричат я още "зеленото бижу на Централна Америка", защото прилича на голям защитен парк със стотици природни обекти, вулкани, резервати, кафейни и кокосови плантации, археологически паметници и исторически места. Към това зелено богатство трябва да се прибавят 205 вида бозайници, 874 вида птици, 218 вида влечуги, 160 вида земноводни, 130 вида риби, поставени под защитата на ЮНЕСКО. И стотици горещи извори, гейзери и ледени езера в кратерите на вулканите, бързи реки и водопади. Плюс дългите брегови ивици с безкрайните пясъчни плажове.

Най-благоприятният сезон за посещение на Коста Рика е до края на май, защото след това започва дъждовният период. Една туристическа екскурзия от България за 13 дни дава възможност да се видят много от забележителностите на страната, всичко в рамките на чудесна почивка в някой от красивите океански курорти, сред които е и Гуанакасте.

В Коста Рика за тези, които биха искали да помързелуват, са плажовете на Пасифика. За любителите на приключенията има възможности за екскурзии през джунглата (пълна с маймуни, каймани, екзотични орхидеи и пъстри птици); за пътуване до някой от действащите вулкани или за речен круиз сред вечнозелени гори. Може да изживеете емоциите на Тарзан - завързани на въжета, прелитайки на стотина метра височина сред дърветата и техните обитатели.

Местните хора, наричани тикос, са потомци на испанските имигранти - креолите. Колкото пъстра и многообразна е природата, толкова разнообразна и вкусна е кухнята им, богата на зърнени храни, плодове, зеленчуци и морски деликатеси, екзотични ястия с пилешко и телешко. На някои ще се стори странно за закуска да получат например ориз с черен боб, наречен гало пинто, сервиран с яйца на очи и царевични питки. Затова пък специалитетът засища за цял ден и е добър за българи. В атлантическия регион Лимон повечето ястия се приготвят от кокосово мляко, ориз и риба. Сред най-ароматните напитки тук, разбира се, е кафето, което се слави като едно от най-добрите в света.

Опознаването на Коста Рика естествено започва от едномилионната столица Сан Хосе, разположена в централната и най-плодородната част на страната, между вулканични вериги. Улиците са широки, просторни, потънали в тропическа растителност. Няколкочасовата разходка включва посещение в Градския музей сред колекции от индианския бит и индианското изкуство, безценни златни украшения от доколумбовата епоха. А така също Националния театър, строен в началото на ХIХ век и предназначен за опера; Националния музей - някогашна военна крепост; Парламента и Съда; стария централен затвор, превърнат сега в увеселителен парк. По време на разходката се минава покрай парка Ла Сабана и резиденциите на чуждите посланици в страната, покрай Катедралата и националния стадион. За отдих може да влезете в някое от многобройните кафенета на Площада на културата или Площада на демокрацията. Основната парична единица в Коста Рика е колон, като един долар се разменя за 210.

Пътят от столицата към Гуанакасте минава сред безкрайни плантации от кафе, захар, ориз, какао, тръстика, бананови и сандалови гори. Никъде няма да видите казарми и военни поделения, защото Коста Рика е единствената страна в Латинска Америка, която няма собствена армия. Обикновено се пътува с микробус по Панамериканската магистрала. Първата цел е вулканът Поас (2708 м), откъдето гледката е изумителна. Вулканът е действащ, а едно от най-големите му изригвания е било през 1910 г. На върха има два кратера, над които непрекъснато се издигат пушек и пепел. В единия се е вдълбала 300-метрова пропаст, изпълнена със серен дим, а в другия се е образувало красиво тюркоазено езеро.

Условно казано, следваща спирка са градините на река Ла Пас с пет водопада, изсипващи се от свежата зеленина на тропическите гори. Друг туристически маршрут води към река Сарапики, където може да си позволите двучасов речен круиз чак до сърцето на джунглата, съпроводен от неизбежните маймуни, крокодили и стотици птици. На връщане пътят минава през националния парк Браулио Карильо с необятните му гори и красиви водопади.

На път към провинция Гуанакасте обаче задължително преминавате през областта Аренал. И изваждате късмет, защото тук са две от най-големите забележителности на Коста Рика - Ареналските окачени мостове (15 на брой с дължина от 5 до 100 метра, пресичащи тропическата гора) и националният парк Кано Негро - дива природа с водопади, пещери и гори резервати, обитавани от стотици видове животни - маймуни, игуани, ленивци... Тук е и най-голямата колония от корморани, а покрай брега на реката - от каймани и гигантски костенурки А над всичко се издига вулканът Аренал.

Провинция Гуанакасте на Тихоокеанското крайбрежие е сред най-красивите в Централна Америка - със стотици мили чисти плажове, бели и черни фини пясъци и заливи, обградени от палмови горички. Хотелите и мотелите предлагат модерни форми в съчетание с местна архитектура. Областта е известна и с големите си резервати и невероятното многообразие от животински и растителни видове, както и с калните си бани. Оттук по желание може да се включите в еднодневни екскурзии - езда в Луена Виста и посещение на горещите извори, круиз по река Коробичи, посещение на националния парк Ринкон де ла Виеха или резервата Пало Верде.  

Не бива да се пропуска град Фламинго, който се намира на западния тропически бряг на Гуанакасте. В него има главно хотели, магазини, заведения и възможност за водни спортове, езда, сафари с лодки, кану, катерене и разходки сред националните парковете Пало Верде и Санта Роса.

"Богатия бряг"
Най-привлекателни за туристите са великолепните и разнообразни плажове на Коста Рика. В южната част на Тихоокеанското крайбрежие има два големи курортни района - Хако и Пунта Леона. Атлантическото кайбрежие е известно с плажовете Портете и Бонита. На Територията на страната има 120 вулкана, склоновете на които са покрити с гъста тропическа растителност.

Коста Рика е страна - резерват и постоянно увеличава територията на защитените зони. Многобройните природни национални паркове, пещерите, разнообразните исторически места, археологическите паметници, а също и живописните обекти - водопади, планини и долини, в изобилие са разпръснати по цялата територия на страната.