Мавритания - Mauritania

Мавритания граничи с Алжир на североизток, Мароко на северозапад, Мали на изток и югоизток, Сенегал на югозапад, и Атлантическия океан на запад. Със своите 1 030 700 км², Мавритания е на 29-то място по големина в Света. Площта на страната е приблизително колкото тази на Египет. Теренът е почти изцяло пустинен, на места с каменисти възвишения и скали.

Планинските масиви и платата са концентрирани в централната част на страната. Най-високият връх е Кедиет Иджил, с височина от 915 м над морското равнище. Най-ниската точка е басейнът на соленото езеро Себкхет Те-Н-Дгхамча - 5 метра под морското равнище. Между бреговата линия и планинските райони се простират обширни глинести равнини (регове) или равнинни местности, покрити с пясъчни дюни (ергове). Североизточните пустинни райони са познати под името Ел Джуф (пуст ъгъл). Единственото селище там е Шега, което няма постоянно население (с изключение на Малка армейска част), а средните годишни валежи са приблизително равни на нула.

Климатът е пустинен, с редки валежи и постоянно високи температури. Валежните количества около басейна на река Сенегал са между 500 и 600 мм годишно, а в останалите Две-трети от страната - под 100 мм. Дъжд вали единствено през влажния сезон, между юли Инструменти Архив Форуми Абонамент септември. Характерен за Мавритания е силният, сух вятър харматан, който разнася пустинните североизточно от на големи разстояния, които често засипват пътищата. Природните ресурси включват желязна руда, гипс, медна руда, фосфати, диаманти, злато и нефт.

Национален парк Банк д’Аргуин (Banc d’Arguin National Park) е разположен по крайбрежието на Атлантическия океан и обхваща пясъчни дюни, крайбрежни тресавища, малки острови и плитки брегови води. Контрастът между суровите природни условия на пустинята и биологичното разнообразие в морската зона се отразява на земния и морския ландшафт и е с важно значение за природата. Голямо разнообразие от мигриращи птици прекарват зимата там. Няколко вида морски костенурки и делфини помагат на рибарите като привличат пасажи от морски риби, които също могат да бъдат открити тук.

Древни укрепени жилища /Ксур/ в Уадане, Шингетти и Уалате са основани през 11 и 12 век, за да обслужват керваните, които преминават през Сахара. Тези търговски и религиозни центрове (Ancient Ksour of Ouadane, Chinguetti, Tichitt and Oualata) се превръщат в фокални точки за ислямската култура. Те успяват да съхранят една градска структура, която еволюира между дванадесети и шестнадесети век. За тези къщи са характерни вътрешни дворове, а самите те са разположени по тесни улички около джамии с квадратни минарета. Сградите представят традиционен начин на живот, концентриран върху номадската култура на хората от Западна Сахара.

Тези обекти в Мавритания са под закрилата на ЮНЕСКО и са част от Световното културно и природно наследство на човечеството.