Нюфаундленд - смелият воден спасител на Северния Атлантик

   На остров Нюфаундленд в Източна Канада в съседство със залива Лабрадор и Полярния кръг е домът на една от най-симпатичните и смели породи кучета, която също носи името „новооткрита земя” – това означава всъщност Нюфаундленд (newfoundland). 
Нюфаундлендът се чувства у дома във водата точно както и на сушата. Неговата гъста, мазна козина и фин подкосъм му позволяват да издържа да плува в ледено студена вода. Едрото му и силно тяло стъпва на големи лапи, които му помагат да преодолее и най-тежките условия в океана. Нюфаундлентдът има изключително силен инстинкт
за спасяване. Това, което прави сан бернарът в лавините на Швейцарските Алпи, има своя блестящ морски аналог в породата нюфаундленд. Многобройни са добре документираните истории, други пък са може би легенди,
а може би не като например тази за Ригел – нюфаундленда на първия офицер на борда на „Титаник”, който цели 3 часа след потъването на кораба търси собственика си в ледените води и води спасителните лодки с оцелелите към очакващия ги кораб „Карпентия”.
Тези големи черни кучета винаги впечатляват човека с голямата си сила, прекрасните си умения за плуване, силни инстинкти
и доброжелателен характер. Нюфаундленди са имали лорд Байрон и Емили Дикинсън, Томас Бингли и генерал Грант. Нюфаундлендът Брумис е бил любимото куче на Робърт Кенеди.

ИСТОРИЯ на породата – един приключенски роман
Произходът на нюфаундленда е обгърнат в тайственост – нещо, което е обичайно за старинните породи. Мистерия и легенди пораждат много спорове и различни теории за създаването на тези големи кучета в родината им на остров Нюфаундленд – Източна Канада. Днес привърженици имат 3 от теориите за произхода на нюфаундленда:
Според първата от тях тази порода е резултат от кръстосването на изчезналия американски черен вълк с тибетски мастифи (без съмнение най-древните кучета в света), дошли от Азия по сухоземната връзка през Беринговия провлак през последната Ледникова епоха.
Според втората теория породата е създадена от кръстосването на доведените от викингите във Винланд (както наричали територията на Нюфаундленд) около 1000 г.н.е. кучета с различни местни (под)видове вълци и/или индиански кучета. Според третата нюфаунлендът е комбинация от кучетата, доведени от европейските откриватели през 15 и 16 век - вероятно кръстосването между мастифи, пиренейски планински кучета и португалски водни кучета са оформили тази местна порода.

Канадският клуб на породата Newfoundland Dog Club of Canada кратко и ясно казва следното за произхода й: “Породата е възникнала в Нюфаунленд от местните кучета на острова и големите черни мечи кучета (т.е. за лов на мечки), доведени от викингите към 1001 г.н.е. С пристигането на европейските риболовци различните породи кучета, които те водят с тях, се кръстосват в местните и затвърждават породата, но основните характеристики на старинното куче остават.
До 1610, когато започва колонизирането на тази територия, основните физически белези и психологията на нюфаундленда вече са затвърдени завинаги в породата...” И като че ли това е най-вероятната възможност за възникването на нюфаундленда. Защото е добре известно, че викингите са имали големи кучета, които са охранявали добитъка (Norsk Dogge-Norsedogge). Скелети на големи и силни кучета са намерени сред останките на викингските селища на о. Нюфаундленд – открити са по време на норвежка експедиция на Хелге и Анне-Стине Ингстад, проучващи викингите в Америка. Счита се, че кучетата на викингите са се кръстосали с големите черни и бели водни кучета на индианците беухик (Beouhik) – племе, което някога е живяло по северното крайбрежие на Америка. Почти 500 години след викингите Новооткритата земя е преоткрита от британците, които завземат острова и основават свои селища. Интересното е, че викингите отдавна били напуснали острова и никой не знае каква е съдбата им.

Някъде по това време - между викинги и британци - нюфаундлендът се превръща в изключително по сила и характер голямо черно куче, което работи еднакво добре във вода и на сушата. От началото на 18 век насам то постоянно придружава човека на рибарската лодка или в гората. Рибарите го използват да дърпа мрежите с улова или корабното въже до пристана. На сушата нюфаундлендът се използва като впрегатно куче – тегли каруци с риба и дървен материал или дори изпълнява функциите на ... пощенска служба. Вероятно кучета от нови за острова породи са довеждани в рибарските селища и са били кръстосвани с предците на нюфаундленда, създавайки множество разновидности на кучета. Голямото куче на Свети Йоан (Greater St. Johns Dog) е било сред по-разпространените разновидности. Но е явно, че истинското голямо черно куче от острова вече е било в много голяма степен оформено като порода.

Симпатичното голямо смело куче не е имало никакво име чак до втората половина на 18 век, когато през 1775 г. Джордж Картридж избира за своето куче от тази порода най-подходящото име – това на самия остров Нюфаундленд. През 1780 г. губернаторът Едуардс ограничава законното притежаване на кучета до едно за домакинство
с цел да поощри развъждането на овце. И макар това решение да няма положителен ефект за овцете, то води до драстично намаление на броя на нюфаундлендите на острова почти до изчезването на породата. Много кучета са продадени (част от тях в Европа) или избити, но жителите на Нюфаундленд остават верни на любовта си към четириногите им верни приятели и ги опазват от унищожение въпреки същестуващите разпоредби. Така породата се запазва.
През 19 век нюфаундлендът постепенно започва да става известен, а броят на кучетата расте. Представители на породата се появяват и в южните американски колонии. Журналистите започват да публикуват истории за тези кучета - например, за нюфаундленда Сканън, придружавал пионерите Луис и Кларк в прочутото им прекосяване на Америка до североизточния бряг на Тихия океан през първото десетилетие на 19 век.

За първи път нюфаундлендът застава на изложбения ринг през 1860
в Бирмингам, Великобритания. На тази изложба участват 6 кучета. Първият нюфаундленд е регистриран в American Kennel club през 1879, а през 1883 Сам е първият шампион на породата в САЩ.
Великобритания има най-големи заслуги за съхраняването и развитието на породата. Там още през 1886 г. е основан първият клуб на любителите на нюфаундленда, а първият стандарт влиза в сила 10 години по-късно. Любопитен факт е,че американският клуб на любителите на породата е основан през 1930 г, а канадският - изненадващо още по-късно: едва през 1963! Произходът на повече от днешните кучета нюфаундленд може да бъде проследен назад до английското изложбено куче Сики през 20–те години на 20 век. Сики е бил прекрасен представител на породата. Той оставя многобройно потомство и великолепен генетичен фонд. Сики и трима негови синове са внесени в САЩ и са кръстосани с американски кучета от породата, създавайки стандарта на нюфаундленда такъв, какъвто го познаваме днес.

Как изглежда ИСТИНСКИЯТ нюфаундленд
Без съмнение това е голямо куче – височината му при холката (раменете) е от 66 до 71 см, а теглото от 54 до 70 кг. Нюфаундлендът е масивен, със силно тяло, добре развити мускули и добра координация на движенията. Големият ръст е препоръчителен, но не му се отдават предпочитания пред симетрията, общия изглед, силата на структурата и правилната походка. По характер нюфаундлендът е доброжелателен, жизнерадостен и артистичен, известен e със своето благородство и спокоен нрав. 
Той има двойна водоустойчива козина. Външният слой е умерено дълъг и прав, допуска се да е леко вълнообразен. Долният слой на козината е мек и гъст, по-плътен през зимата, отколкото през лятото. Козината на главата, муцуната и ушите е къса и фина.
Опашката - изцяло покрита с дълга и плътна козина - служи като рул, когато нюфаундлендът плува, затова е широка и силна в основата си. Когато кучето стои изправено, опашката му свободно пада надолу, възможна е лека извивка в края й. Когато кучето се движи или е развълнувано опашката е изпъната с лека извивка нагоре, но никога не е извита над гърба, нито пък е свита между краката.
Позволени са 3 цвята на козината.
Традиционният цвят е черен. Цветът трябва да е колкото се може по-равномерен. Позволени са бели петна на гърдите, пръстите и/или на върха на опашката.
Черни и бяло: Тази разновидност има историческо значение за породата. Предпочитания модел на оцветяване е черна глава с бяло петно върху муцуната, черен гръб с равномерни петна и черна крупа (задница) и горна част на опашката.
Кафявото e от шоколадово до бронзово. Позволени са бели петна на гърдите, пръстите и/или върха на опашката.
Очите на нюфаундленда са относително малки и раздалечени. Цветът им е тъмнокафяв при черните и чернобелите екземпляри. При кучетата с кафява козина са позволени и по-светли нюанси на кафявото.

Нюфаундлендът често е звезда на изложбения ринг. Макар и огромен на ръст, той се поддава с лекота на необходимото обучение, а поради доброжелателния си характер не създава инциденти и конфликти с другите кучета на изложбата. Изискванията към козината му са тя да е добре разресана и пухкава, което не означава горкото куче да прилича на наелектризирано мече.
Може да ви се стори парадоксално, но най-подходящите средства да поддръжка на перфектния външен вид на изложбения нюфаундленд са сешуар и ... мини прахосмукачка за почистване на падаща козина. Сами разбирате, че единствено много търпеливо и спокойно куче може да понесе такова отношение, макар и в името на шампионски висоти. Какъвто е истинският нюфаундленд.

Източник: dogbg.net