Подмускулно или надмускулно?

   Всяка жена, на която за първи път и предстои операция за поставяне на силиконови импланти, е изправена пред тази дилема - под мускула или над мускула е по-удачният вариант.

Лошото е, че не съществува единомислие от страна на хирурзите в тази посока, тъй като повечето работят само с единия, а останалата част - само с другия метод. На пациентката, която не е запозната с предимствата и недостатъците на двата метода, се пада неблагоразумието да си избере хирург и респективно - за добро или лошо, метода, по който работи той.

Ще изброя първо някои основни предимства на надмускулния (субгландуларен - поджлезен) начин на поставяне, тъй като те са значително малко. 

• Техниката на поставяне е сравнително лесна, което го прави предпочитан метод от хирурзи с по-малък опит.
• Когато пациентката има и своя жлеза, имплантите не се очертават и придобиват най-близка до естествената визия. Но само през първата година. След това придават естествено отпуснат вид на гърдите. 
• Възстановителият период е значително по-лек и по-кратък.
  
• При активно спортуващи жени и особено при спортове, натоварващи предимно гръдния (пекторален) мускул, надмусклният вариант е по-подходящ. 
• В много клиники, особено чуждестранни, този метод е и по-евтин за пациента.

Недостатъци на надмускулния метод

• Първоначално имплантите застават като топки върху гръдния кош, защото са покрити само от кожата и евентуално жлеза. Поради същата причина горният полюс е силно очертан и изпъкнал.
  
• Неминуемото увисване на гърдите буквално месеци след поставянето на надмускулни импланти е най-сериозният недостатък на този метод. Често пъти изразът "павета в чорап" най-добре пасва като описание на надмускулни импланти. Разбира се, има изключения, но това са предимно жени, които избират импланти под 300 кубика. Реално обаче толкова малки импланти почти не се поставят.
  
• Собствената жлеза намалява обема си след време, атрофира и ръбовете на импланта започват да се очертават и напипват, особено при слаби жени с липса на подкожна мастна тъкан.
  
• Риплинг ефектът е характерен за този метод, поради това, че ложето на импланта се разширява с времето и тъй като няма какво да го придържа на мястото му освен кожата, имплантът се нагъва и гърдата стои на "вълнички".
  
• Значително се затруднява мамографският преглед, което прави ранното диагностициране на евентуални образувания доста по-трудно.
  
• Капсулна контрактура се получава при значителен процент от жените с надмускулни импланти. Съединителната тъкан, която се образува около импланта, се удебелява, стяга го и респективно деформира гърдата. Често процесът е съпроводен и с болка.
  
• В легнало положение имплантите отиват под мишниците, което е първият сигнал за наличие на птоза (увисване).
  

Удивително е как при толкова много "неестетични" причини този начин на поставяне продължава да се ползва не само в доста клиники у нас, но и в чужбина. Като се замисля, има логика да е така - бързо се постига удовлетворителен първоначален резултат, струва по-малко и е доста по-лесен като изпълнение, след време връща пациентката обратно в клиниката за повдигане на бюста. Поредното потвърждение на правилото, че понякога евтиното излиза по-скъпо.
 

От известно време подмускулното поставяне на импланти се налага като доста по-убедително в по-голямата част от клиниките в България в сравнение с надмускулния метод, който се оказва подходящ при много по-малък процент пациентки.

Имплантът, в зависимост от кубиците, може да бъде поставен изцяло под големия гръден мускул или наполовина, като в долната част, поради по-големия си обем, остава непокрит от мускула. 

Съществува и друг, "компромисен", вариант между подмускулния и надмускулния метод - под фасцията (ципата, с която е обвит мускула). Този вариант особено нашумя през 2006-2007 г., когато поставянето на импланти по този начин се превърна в мода. Смяташе се, че фасцията ще бъде достатъчна, за да държи импланта на мястото му. Да, ама не.

И до днес доста пациентки, оперирани по това време, смятат, че са с подмускулни импланти. В интерес на истината, все още има клиники, в които се оперира по този начин, който няма общо с подмускулното поставяне. 

Сред преимуществата на подмускулните импланти определено се нареждат следните:     

• Рискът от капсулна контрактура е сведен до минимум.
  
• Мускулът изпълнява ролята на сутиен, тъй като поддържа имплантите да не увиснат с времето.
  
• Жлезата и структурата на гърдата остават непроменени.
  
• Краищата и ръбовете на имплантите не се напипват както при надмускулните (освен ако кубикът не е по-голям. Тогава е възможно да се напипат в долната и страничната им част).
  
• Вероятността да се получи риплинг (нагъване, набръчкване на импланта на вълнички) на повърхността на кожата е минимална.
  
• Не е необходимо непрестанното носене и спане със сутиен, което е абсолютно задължително при другия метод.
  
• Има по-малък риск от завъртане на импланта (важи предимно за анатомичните модели.
  
• Възможно е да се кърми безпроблемно.
  
• Няма проблем да се прави мамография.
  
• Постига се по-естествена визия, тъй като имплантите са покрити с тъкани и не се напипват директно или очертават.
  

Не съществува метод, който да няма и недостатъци. Важно е обаче да се прецизират внимателно от хирурга, да се прецени обективно състоянието и анатомията на конкретната пациентка и да й бъдат обяснени някои възможни рискове на този метод. Сред тях са:

• По-болезнен следоперативен период и по-големи отоци.
  
• Неестествен висок стоеж на имплантите през първите няколко месеца след поставянето им.
  
• Ложетата, където се поставят имплантите, "изяждат" част от кубатурата на импланта, затова особено при риплейсмънт (подмяна и смяна на положението от надмускулно към подмускулно) трябва да се предвиди с около 150-200 кубика по-голям имплант от предишния, за да се запази горе долу същият обем на бюста.
  
• Необходимост от непрекъснато носене на ластична лента и/или ластичен сутиен в продължение на седмица-две или понякога месец.
  
• Изискват се доста по-прецизни умения от страна на хирурга, поради риск от асиметрия и усложнения, свързани със симмастия, ботъминг аут, дабъл бабъл.
  

Каквото и да си говорим обаче, подмускулното поставяне гарантира по-дълъг период на "младежки" изглед на гърдите - нещо, което си заслужава болката след отлепяне на мускула, чакането на окончателния изглед, щателния избор на хирург. Истината е, че риск съществува и при двата метода, важен е обаче крайният резултат и колко време ще му се радваш. Мисля, че при единия от тях няма да е дълго.

Автор: Gwendoline