Меконгски бобтейл - сиамка със счупена опашка

   МЕКОНГСКИТЕ БОБТЕЙЛИ са една от оживелите легенди на котешкото царство. И в същото време една от най-новите съвременни породи котки, призната за първи път едва през 2004. Как е възможно ли? Точно това ще ви разкажем...

Много, много отдавна в дворците и храмовете на Древния Сиам живеели котки с необичайна окраска с тъмни муцунки, крачета и опашки. Те пазели съкровища и съпровождали прекрасните тайландски принцеси в разходките им. А когато се къпели, красавиците сваляли своите украшенията и ги нанизвали на „счупените” опашки на котките, от които скъпоценностите не можели да паднат на земята и да се загубят... Меконгските бобтейли имат уникални опашки. A всяка къса опашка има свои, характерни само за нея особености – сгъвки, пречупвания и извивки със задължителен дефект в основата й. Не всички опашки се виждат под козинката. Но те са неповторимия „паспорт” на тази приятна порода – близка роднина на традиционната сиамска котка: меконгският бобтейл.

ИСТОРИЯ на породата
Тя е тясно свързана със създаването на съвременните сиамски и тайландски породи котки и е донякъде трагична. Първите сиамки (а по-точно предците на трите породи сиамски котки - традиционната сиамка, балинезийската и меконг бобтейла) попадат в Европа, както е добре известно, през 1884 от столицата на Сиам Крунг Тхеп (Града на ангелите), по-късно наречен Бангког. Само десетина години по-късно сиамките попадат в Америка, а горе – долу по същото време и в царска Русия. Много от първите дошли в Европа и Америка котки със сиамска окраска имали ярко изразени чупки и завивки на опашките, което по онова време се считало за признак на така наречените „кралски сиамци”. По-късно (в началото на 20 век и особено във Великобритания) работата на развъдчиците при създаването на породата, която днес наричаме традиционна сиамка, се съсредоточава върху премахването на тези „недостатъци” по опашките на всички котки от сиамски тип. И може би така е изгубена много интересна и интелектуална порода котки...

За щастие на меконгския бобтейл имало все пак ентусиасти, които се занимавали с поддръжката на тази популация котки (колкото и да е странно – б.пр.) в Русия. А и предците на много днешни руски котки порода меконгски бобтейл са внесени от страни от Югоизточна Азия. Затова и името на породата е избрано заради красивата и огромна река Меконг, която тече през древните земи на Китай, Бирма, Тайланд, Лаос, Камбоджа и Виетнам. Но все пак за тяхна родина се приема Сиам (днешните Бирма/Мианмар и Тайланд), където са били национално съкровище.

КАК ИЗГЛЕЖДА един меконгски бобтейл
 Това е котка с мускулесто, но стройно и изящно тяло с правоъгълен формат, средно като размери. Има средни като височина елегантни крайници с овални лапички. Главата му е с меки, закръглени контури. Ушите му са големи, широки в основата си, с леко закръглени връхчета, високо поставени и леко наведени назад. Очите му са големи, овални, почти право поставени, а цветът им е ярко син. Опашката му се състои от извивки и възли във всякаква комбинация, с първа некоректност в основата й. Трябва да има поне 3 прешлена, но не може да бъде по-дълга от 1/4 от тялото. Козинката му е къса и блестяща, прилепваща по тялото, копринена но с неплътна структура, с минимален подкосъм. Позволени са всички сиамски окраски колор пойнт без бяло.

ХАРАКТЕР и темперамент
Меконгските бобтейли имат напълно кучешко поведение (разбира се, тези изявления от страна на любителите на котки са много относителни – б.пр.) Те могат спокойно да ходят на повод, да носят разни предмети в уста, да молят да си поиграете с тях като хвърлят разни играчки наоколо. Когато се защитава, меконгският бобтейл почти никога не драска с нокти, по-вероятно е да ухапе нападателя. Една генетична прилика с кучетата е характерна само за него – ноктите на задните му крайници не се прибират.

Има още нещо различно при тази порода котки – нещо, което също е свързано с легенда от Далечния изток: кожата им не приляга плътно по тялото им и котката не реагира ако я дръпнете и я разтеглите (леко все пак, но по гръбнака това разтягане може да достигне 10 и повече см). Разказват, че на котките, които охранявали храмовете и дворците на Древния Сиам, често им се налагало да се сражават с отровни змии. И при ухапването на змия тази свободно отлепваща се от тялото кожа предпазвала котката от проникването на отровата направо в кръвта й.

Котките от тази нова и същевременно изключително древна порода са с много приятен характер – те са много любознателни, винаги са там, където е собственикът им. За разлика от другите котки, меконгският бобтейл не се притеснява, когато го гледате в очите, а отвръща на погледа ви със своите ясно сини, лъчезарни очи. Той е разговорлив, както и другите представители на далекоизточната група котки, но не е толкова „прилепчив”, колкото сиамките. Постепенно намира „общ език” със собственика си. Нищо ставащо в дома на мегонгския бобтейл не се изплъзва от вниманието му – той трябва да е в течение на всички събития и новини. Котките от тази порода са игриви, активни, обичат децата и всички членове на семейството, с което живеят.

Любопитното е, че при тази порода господства МАТРИАРХАТЪТ – нещо, което често се случва в малките популации. Това означава, че ако в дома ви има двойка котки меконгски бобтейл, то водещото място ще има женската. А при възпитанието на потомството главната отговорност се поема от мъжкия. Той се грижи за тоалета им и ги привиква към подходящи за дома хигиенни навици, а в това време майката кърми котетата, но и безкрайно строго следи дали баща им се грижи – в противен случай може да се стигне дори до физическа саморазправа с плесници и съскане. И което е най-интересното, бащата не се противи в такива случаи, а стоически понася (явно заслужената) критика. А и нима можеш да противоречиш ма тайландска сиамска принцеса?!  

Привързаността на меконгския бобтейл е почти на генетично ниво – котката се привързва към собственика си, а не към дома. Истината е, че най-често тя просто го приема „сред своите” като продължава да заема водещо положение – нещо, за което собственикът понякога така и не се досеща.

Котките от тази порода прекрасно се разбират с другите животни в дома ви независимо дали са котки или кучета. При това меконгският бобтейл (и особено женският) се стреми и общо взето винаги успява да заеме лидерска позиция. И няма никакво значение дали кучето е огромно или декоративно...  

А КАКВО да добавим за предимствата да имате такава котка у дома?
Козината й е лесна за поддръжка. Къса козина, с малко количество подкосъм. Котката сама се грижи за козината си. При здравия меконгски бобтейл тя е гладка и блестяща, без миризма. Никога! Това е котка, която е природно чиста, а чистотата е залог за успешен лов. Тя няма право да мирише – та нали не преследва плячката като кучетата, за които няма значение дали миришат или не, а често й се налага да дебне пред дупката на жертвата си. И кога мишка ще излезе, ако усети миризма на котка? Никога. И какво ще стане с обяда? Няма да има обяд ...Между другото късоопашатите котки със сиамска окраска живеят много дълго (по котешките мерки). Ако не се случи някакво нещастие или тежко заболяване, 20 – 25 години е напълно нормална продължителност на живота им като до последните си дни те са активни и способни да създават потомство. Не са позволени кръстоски с други сродни (тайландски) породи котки.

Източник: catbg.net