Езерата на Оунианга (Lakes of Ounianga)

   Езерата на Оунианга са 18 на брой и са разположени в сърцето на пустинята Сахара. Те се намират в изключително сух район в северната част на Чад, където средните годишни валежи са не повече от 2 mm. Сладководните басейни зависят изцяло от подпочвените води, които минават под тях. Преди хиляди години езерата са били едно цяло. В следствие на по-сухия климат и навяванията на вятъра постепенно то се е разделило на съществуващите и до днес по-малки басейни. 

Подземните водни залежи в района са толкова големи, че дори и целогодишните ветрове и високи темпове на изпарение не биха могли да пресушат езерата. Забележително е, че тази уникална хидроложка система е в състояние да поддържа най-големите постоянни сладководни басейни, които не могат да се видят никъде по-други толкова сухи места из целия свят. 

Езерата са разделени на две групи. Те се различават значително по химичен състав. Някои от тях са толкова солени и в тях могат да се поддържат само най-основните форми на живот, а други са достатъчно сладководни, че да осигурят местообитание за водни растения, риба и разнообразие от други видове. Най-голямото и най-биологично значимото езеро е Тели, намиращо се в източната група, известна като Ounianga Serir. То е с площ от 4,4 кв. км, а максималната му дълбочина е 10 m. Водата му е сладка и в нея има изобилие от живот. Пясъчната основа е силно порьозна и водата тече свободно под земята между Teli и 13 други по-малки езера в източната група.

Още по на запад, през дюните и пясъчните хребети, които са характерни за тази част на Сахара, се намира втората група от четири езера, известна като Ounianga Kebir. Тук най-голямо е езерото Йоан с площ от 3,6 кв. км и 27 м дълбочина. То е хипер солено и в него живеят само водорасли и няколко други микроорганизми. Скалите около бреговете му са инкрустирани с бели отлагания на сол. Сред хълмовете и дюните около него се е сгушило малко селце с около 9000 души. 

Езерата на Оунианга представляват уникален природен пейзаж и впечатляват с цветовете и формите си. Поради отдалеченото си местоположение много малка част безстрашни туристи са ги виждали - около 500 годишно. Езерата са обект на световното наследство на ЮНЕСКО. 

Hobyto.com

Изображение на НАСА от 14 ноември 2009 г.