Марсилия - френската перла в Средиземно море (Marseille)

   Сгушен между морето и хълмовете, Марсилия е изумително красив град, разположен на Лазурния бряг в югоизточната част на Франция. Център на региона Прованс-Алпи-Лазурния бряг и департамента Буш дю Рон, той е вторият най-голям град в страната след Париж, но се нарежда на първо място по френското средиземноморското крайбрежие. Марсилия държи челната позиция и за най-голямо търговско пристанище.  

Историята на най-стария град във Франция започва през 600 г. пр.н.е., когато е основан от гърците от Фокеа, като търговско пристанище. По-късно, превзет от римляните, той се доразвива под името Масилия. С упадъка на Римската империя, града пада в ръцете на вестготите, които го запазват като водещ търговски център. През 1481 г. Марсилия се присъединява към  Франция. За да подкрепи Френската революция през 1792 г. местното население изпраща 500 доброволци, чийто поход до  Париж е съпроводен с марша на Рейнската армия, станал по-известен като Марсилезата. Днес той е националния химн на Франция. Марсилия просперира като място на индустриални иновации през 19 век, когато кипи колонизирането на Африка, откриването на Суецкия канал и буйното развитие на промишлеността.

Големи музеи, впечатляващи църкви, стари и стилни сгради, лъскави плажове, невероятни ресторанти и прекрасни тераси - това е само малка част от богатствата на Марсилия. Имащ ролята на важен път към Африка и сборен пункт за корабите от Средиземно море, града е микс от различни култури, най-силно изразени по оживените улични пазари и марокански тържища, сергиите със стоки от Прованс и рибни халета по Le Vieux Port, където се предлагат подправките за традиционния рибен специалитет буябес (bouillabaisse). 

Тъй като едно от нещата, направили Марсилия известен, е неговото пристанище то посещението на Le Vieux Port (старото пристанище) е задължително. Освен забележителности като морския фар Сен Мери, булеварда „Ла Канбиер” и Абатството Сен Виктор - едно от най-старите места на християнско богослужение в Европа, не пропускайте да се насладите и на колоритното небе при залез слънце.

Романо-византийската базиликата Нотр Дам дьо ла Гард, издигаща се над града в най-високата му естествена точка (162 м), безспорно е най-голямата и известна атракция на Марсилия. Църквата е построена между 1853 и 1864 г., а на върха и блести великолепна златна статуя на Пресвета Дева, забележима от всяко кътче на града. Високата 9,70 метра и тежка 4 500 кг скулптура е позлатена с 29 400 златни пластинки, а на 21 юни 1931 г. пред очите на 300 000 човека върху главата на Богородица е поставена корона. Архитект на забележителния храм е Есперандьо, чието дело е и Катедрала Дьо Ла Мажор.

Дьо Ла Мажор е католически събор, построен през 4 век, разширен през 11 век и напълно възстановен през втората половина на 19 век от архитектите Водуайе и Есперандьо. Стила на настоящата гигантска постройка е византийски, а в интериора и са вложени калисанси камък, флорентински мрамор, оникс и др. Отрупана е богато и с венециански мозайки. Непосредствено до нея се намира най-старата църква в Марсилия - Дьо Ла Мажор. Тя е в романски стил.

Ако искате да се потопите в модерната страна на Марсилия, то посетете Cours Julien - буржоазно-бохемски квартал, изобилстващ от кафенета, ресторанти, театри и магазини, чиято отличителна черта са цветните, ръчно рисувани фасади. Негова противоположност е Le Panier - най-старата част на града. До Втората световна война, тесните улички, стръмните стъпала и историческите къщи формират автентичния стар център, но нацистите го взривяват, с цел да избият евреите и бойците на съпротивата. В днешно време тук се помещават няколко древни хотела и музеи, най-впечатляващ от които е La Vieille Charité - домакин на различни концерти и изложби.

Други забележителности, които не бива да пропускате са крепостта Сен Жан, построена от рицарите на ордена Свети Йоан през ХIII век, с цел да защитава града от север, крепостта Сен Никола построена по времето на Луй XIV, двореца Фаро, проектиран от Хектор Лафуел - един от архитектите на парижкия Лувър и издигнат по нареждане на Людовик Бонапарт, който го посветил на съпругата си Евгения, двореца Лоншан, в който се помещава Музеят на изобразителното изкуство и Музеят по естествена история. 

Едва ли има някой който да не е чел изключителния роман на Дюма - "Граф Монте Кристо" или да не е гледал неговата екранизация. Именно той през 19 век популяризира острова Иф и неговата крепост-затвор, където се развива част от действието на книгата. Построеният през 1524-1531 г. замък се намира в Марсилския залив и днес е достъпен за туристите, желаещи да посетят килията на Едмон Дантес. До него се стига с лодка или корабче от старото пристанище в Марсилия.

Hobyto.com