Техеран - колекция от музей и паркове (Тehran)

   Техеран, столицата на Ислямска република Иран и център на Техеранската провинция, е най-големият град в Близкия изток и заема 19-о място в света. Днес населението му надхвърля 13 млн души заедно с предградията, докато през 1923 г. то е наброявало едва 210 хиляди. Градът е обявен за столица в края на XVIII век при управлението на династията Каджари и оттогава непрекъснато се развива, модернизира и урбанизира, превръщайки се в политически, икономически, търговски, транспортен, финансов и културен център на Иран. Известен е с големите си музеи, арт центрове, дворци и многобройните ски курорти, разположени по склоновете на планината Елбурз, недалеч от града. Отличителна черта са многобройните исторически джамии, църкви, синагоги и зороастрийски храмове. Освен това космополитната иранска столица не е изградена само от асфалт и бетон, а притежава над 800 добре поддържани парка. 

 Възникването на града е обвито в неизвестност - разкопки доказват, че около 6000 г. пр. Хр. на това място е имало живот, а през XI в. то вече е било добре познато селище. Поради мекия климат и плодородните земи, района често е бил нападан от разбойници и според легендата това принудило жителите му да си направят подземни жилища, за да се предпазят. Оттук идва и наименованието му - Тах-Ран, което означава подземен град. Ченарестан (градът на чинарите) е друго име с което е наричана столицата и това се дължи на големия брой чинари, които и в днешно време могат да се видят засадени по много улици и булеварди.

По време на Втората световна война Техеран е домакин на събитие от особена важност за развитието на военните действия, а именно Техеранската конференция, проведена от 28 октомври до 1 декември 1943 г., на която Сталин, Рузвелт и Чърчил обсъждат откриването на втори европейски фронт, влизането на Турция във войната, както и проблема за следвоенното развитие на Европа.

Града е разположен в северната част на страната, на повече от 1000 метра надморска височина и поради тази причина се отличава със сравнително прохладен климат за разлика от повечето градове в Близкия изток. Условно Техеран се дели на две части - северна и южна. Северната (Шемиран), намираща се в полите на планината, е по-модерна и скъпа и в нея живее най-богатата част от населението. Южните предградия се намират в близост до пустинята Кавир и са по-бедната част от Иран, съответно и по-евтината. Тук може да се видят типичните ислямски постройки - джамии, пазар, занаятчийски работилници и характерните къщи - четириъгълник от стаи, обърнати към вътрешен двор, всички те разположени близо една до друга в тесни улички сякаш пазейки духа на единство и сплотеност.  

Своебразен символ на стария Техеран е внушителната по размери и изящество на украсата порта на Националната градина - Баг-е Мели (Bagh-e Melli). Издигната през 1906 г. като вход към военна сграда, днес тя е портал към правителствен комплекс, в който са разположени Министерството на външните работи на Иран, Националният музей Малек, Националният музей на Иран и бъдещият Музей на пощите. 

Най-голямата забележителност на иранската столица е кулата Азади (Кулата на Свободата) построена през 1971 г. в чест на 2500-годишнината от създаването на Персийската империя. Нейната височина е 45 м., а идеята за дизайна й е заимствана от древните ислямски архитектурни традиции на страната. Под кулата се разполага културен център с музей, библиотека и галерия, организираща изложби на съвременно изкуство.

Построеният наскоро международен търговски и конгресен център "Милад" с кулата Бордж-е Милад е друга атракция в града за която се смята, че ще измести кулата Азади като символ на Техеран.

 Двореца Голестан, в който са се подвизавали царете от династия Каджари, е едно от най-посещаваните места. Преведено името му означава "Градина на розите" и идва от намиращата се в него прохладна и тиха градина. Вътрешността на двореца е богата на редица сгради и зали - Огледалната зала, Музейната стая, Залата от слонова кост, Диамантената зала, Брилянтената зала, Колонадата на мраморния трон, Белият дворец, Музей по антропология, а интериорната декорация, изрисувана от Камал ал-Мулк през 1891 г., е запазена и до днес.  

Южно от двореца се намира джамията "Имам Хомейни" - една от най-старите сгради в Техеран, чието строителство е започнало в началото на XIX в. и е приключило през 1830 г.

Техеран разполага с няколко големи музея, в които са изложени както предмети на изкуството, така и исторически и етнографски следи, запазили се от миналото на Иран. Националният музей на изкуствата показва пълна колекция на иранското изобразително и приложно изкуство, в Музея за модерно изкуство са изложени творби на съвременни ирански и чуждестранни творци, а в Музея за декоративни изкуства - занаятчийски творби от XIX и XX в. Артефакти от времето на неолита могат да бъдат видени в музея "Реза Аббаси", праисторически метални и стъклени изделия - в "Абгине". Има специални музеи, посветени на персийските килими, на въздушните сили, на киното, на водата и на бижутерията.

Не пропускайте да посетите и Големият техерански пазар, разделен на множество коридори с обща дължина над 10 км. Във всеки от тях се продават определени стоки - медни изделия, килими, подправки, бижута. Пазарът има няколко входа от различните страни, а пиковите часове на търговия и типично "пазарене" са по обяд и между 5 и 7 часа следобед.

Недалеч от града, в планината Елбурз, се намират няколко ски курорта, най-големите сред които са Дизин и Шемшак. Първият е по-подходящ за сноубордисти, тъй като пистите в Шемшак са твърде стръмни. Други известни курорти са Галандуак и Точал с връх Точал (3964 м). До ски пистите води кабинков лифт, чиято последна спирка е на 3700 м надморска височина.

  Hobyto.com