Червенобузата костенурка

   Червенобузата костенурка (Chrysemys scripta elegans ) е водна костенурка, която е силен плувец и сред природата най-често ще я видите да се препича на камъни, дървета и други повърхности върху водата. Червенобузите костенурки са студенокръвни влечуги и разчитат на външни топлинни източници, за да се загреят. Трите основни неща, които трябва да осигурите на костенурката ви за да е здрава са топлина, чиста вода и подходяща храна. Правилното отглеждане на костенурка е сложно и затова възрастен човек, а не дете трябва да поеме основната отговорност по поддръжката и чистенето на аквариума, храненето и следенето за болести на костенурката.

Размерите на новоизлюпените червенобузи костенурки са около 2,5см в диаметър, но след това могат да пораснат до около 30см. В много страни е забранена продажбата на червенобузи костенурки преди да са пораснали до 10см в диаметър поради по-големия риск да пренасят опасни болести като салмонелоза. При отглеждане в домашно обстановка червенобузите костенурки достигат полова зрялост между 2 и 4 годишна възраст. В природата обаче тази възраст при женските можа да е 5-7 години. Женските индивиди са обикновено по-едри от мъжките, въпреки че мъжките имат по-дълги опашки и много дълги предни челюсти. Другa полова разлика, е че клоаката на женската не се разширява до размери излизащи от черупката.

Червенобузата костенурка е зелена на цвят със светло жълти райета. При повечето костенурки от този вид зад всяко око има червени ивици, които дават и името на костенурката. При някои индивиди червени ивици може да има и на върха на главата. Костенурките имат силни челюсти, а стъпалата им са ципести. При новородените костенурки черупката е зелена с шарки вариращи от жълто - зелени до тъмно зелени. При полово зрелите костенурки черупката може да стане жълта или маслинено зелена с хубави шарки завършващи в тъмни линии или ивици върху всяка люспа. Части от костенурката могат да бъдат в бяло, жълто и дори червено. С нарастване на възрастта линиите и ивиците може бавно да изчезнат докато черупката стане само тъмно зелена или зеленикаво-кафява. Някои мъжки индивиди може да станат с тъмно сива или черна черупка. Развъждащите костенурки са постигнали още два цвята – единия е с пастелни светли цветове с вариращи количества червено и жълто, а другият изкуствен вид е албинос, който е светло жълт.

Червенобузите костенурки могат да доживеят възраст между 50 и 70 години.

Костенурките се аклиматизират бързо в нови условия, но за няколко дни могат да останат скрити в черупката си. По-късно те ще асоциират вашата поява с наличието на храна и ще ви посрещат с очакване. Ако се чувстват застрашени костенурките може и да хапят. Ако искате да държите костенурката ви с ръце винаги я хващайте сигурно и с двете ръце. Евентуалното и изпускане може да е фатално за нея. Преди и след хващане на костенурката задължително си измивайте ръцете. На деца под 5 години не трябва да се дава да държат костенурки, а на по-големите трябва да им се обясни добре как да я държат и да си измиват ръцете преди и след хващане.

Условията за живот, които трябва да осигурите на костенурката вкъщи трябва да наподобяват тези в естествена среда – трябва да е топло, да има вода за плуване и суха топла част, където да се препичат. Аквариумите на костенурките се правят от стъкло или акрил, като стъклените са по-добрия вариант тъй като акрилните може лесно да се надраскат. Колкото е по-голяма една костенурка, толкова повече пространство ще изисква. Възрастна костенурка вероятно ще се нуждае от 200-литров аквариум. За да определите по-точно какъв аквариум ще ви трябва в зависимост от размерите на костенурката ще ви представим следните формули:

- Дължина – поне 4 пъти повече от дължината на черупката на костенурката;
- Широчина – поне 2 пъти повече от дължината на черупката на костенурката;
- Дълбочина – поне 1,5 пъти повече от дължината на черупката на костенурката.

В аквариума трябва да са предвидени възможности костенурката да може лесно да излиза от водата и да има места за препичане, които да са напълно извън водата. Субстрати като големи и гладки камъчета може да се използват за формиране на склонове към сухите участъци. Местата за препичане може да са съставени от коркови кори, плавеи, парчета плексиглас залепени към аквариума или пък стабилна платформа от гладки камъни. Аквариумът трябва да има сигурна преграда, за да не може костенурката да излезе. Трябва да избягвате поставянето на изкуствени растения тъй като костенурката може да се опита да ги яде. Температурата, която трябва да осигурите на вашите костенурки е около 24 градуса. Ако помещението ви е по-студено, то трябва да осигурите нагревател за помещението или инфрачервена лампа. Тя трябва да е поставена над мястото за препичане на костенурките и да осигури температура около 30оС. Лампата трябва да е закрепена добре извън аквариума, като трябва да се уверите, че тя няма да падне във водата и че костенурката няма опасност да я докосне. Ако температурата навън е в подходящите за костенурката граници, то може да изкарате аквариума навън. Ако го изкарвате се уверете, че не може да излезе и е защитена от други домашни любимци или пък хищници. Не трябва обаче да оставяте аквариума на директна слънчева светлина тъй като може да го загрее прекалено много.

Друго, което трябва да осигурите за аквариума е флуоресцираща светлина покриваща пълния спектър от ултравиолетови лъчи, което е нужно за производството на витамин Д-3 от костенурката. Тези осветителни тела трябва да се сменят през 6 месеца. Това осветление трябва се намира на разстояние от 45 до 60см от костенурката и по възможност да има таймер, чрез който да се спира и пуска и да се симулира ден и нощ.

Температурата на водата в аквариума на костенурката трябва да бъде между 23 и 30оС. При по-ниски температури метаболизма на тези студенокръвни влечуги се забавя и те ще бъдат неактивни. Това може да доведе и до сериозни здравословни проблеми. За загряване на водата може да използвате аквариумен нагревател с термостат, като мощността му трябва да бъде около 1.3 вата на литър. Термометърът трябва да се намира във водата и да се спира, когато сменяте водата.

Качеството на водата е критично за здравето на костенурката. Наличието на неизядена храна, урина и изпражнения ще направят водата подходяща за развитие на бактерии. Това освен, че е много вредно за костенурката ще предизвика и неприятни миризми. При смяна на водата при връщане на костенурката отново в аквариума температурата на водата трябва да е подходяща за костенурката. Освен това водата трябва да се дехлорира. Честотата на смяна на водата в голяма степен зависи от това къде храните костенурката – в аквариума или извън него и дали има филтрираща система в аквариума. Ако я изваждате навън при хранене водата може да се сменя веднъж седмично. В зависимост от условията на 1-2 месеца трябва целият аквариум да се пресуши, изчисти и напълни отново. Съществуват множество филтри, които почистват хранителни и химически отпадъци. В зависимост от размерите на аквариума и костенурката се използват външни, вътрешни и подпясъчни филтри. Външните ще освободят повече място в самия аквариум. Както при размерите на аквариума, така и при филтрите колкото по-голям и хубав си вземете, толкова по-добре.

Малките костенурки са месоядни, но с напредване на възрастта стават всеядни. Диетата им трябва да е балансирана и да включва както месо, така и пресни растения. Малките костенурки трябва да се хранят всеки ден, а възрастните може през няколко дни. Костенурките оставят много мръсотии при хранене и затова е хубаво да ги изкарвате извън аквариума при хранене. Оставете костенурката да се храни поне 15 минути преди да я върнете обратно в аквариума. В диетата на костенурката може да присъстват следните неща:

- готови храни - плаващи пелети или пръчици за риби, влечуги и костенурки
- животински храни – живи рибки, различни видове червеи, охлюви, готвено пиле, дребни парченца свинско или говеждо месо без мазнини
- растителни храни – салата, зеле, моркови, сладки картофи, ябълки, пъпеш, ягоди, банани, грозде, домати, сливи и праскови, както и глухарчета.

В допълнение към това трябва да посипвате храната с витаминозни добавки два пъти седмично и да им давате рибни кости.
В заключение може да кажем, че костенурките могат да са добри за домашни любимци, но здравословното им отглеждане струва доста време и пари. Самата костенурка не е скъпа, но условията, които трябва да и осигурите струват не малко пари.

Източник: zoolubimci.com