Най-живописните пътища по света

   Понякога не само дестинацията има значение, но и самия път до там. Разбира се не говорим за някакви обикновени пътища, а за такива, които ще ви заредят допълнително с положителни емоции само докато карате по тях. Пресичащи планини, крайбрежни магистрали или временни черни трасета, някои водещи на никъде могат да ви възнаградят с невероятни гледки и запомнящи се пейзажи. Тук ще ви представим една шепа от най-живописните маршрути по света. 

Комб Лавал, Франция (Combe Laval)
Често наричан най-великолепния път във френските Алпи, Комб Лавал е построен през 1897 г. и първоначално е служил за транспортиране на дървесина. Днес той привлича главно велосипедисти, които са нетърпеливи да се изправят пред предизвикателството на стръмното изкачване и да бъдат възнаградени с внушаващите благоговение гледки на региона Веркорс (Vercors). Най-ефектния участък е между Св. Жан-ен-Роянс и Кол де ла Машин, където пътят  пресича скалите образувайки серия от къси и тесни тунели. Дълъг почти 13 км Комб Лавал има впечатляващ декор от буйна, алпийска красота и главозамайваща височина.    

Високо алпийския път Гросглокнер, Австрия (Grossglockner High Alpine Road)
"Гросглокнер - колоездачния рай" е това, което можете да прочетете в брошура, описваща този маршрут. И наистина, мотоциклетисти, които се борят смело с острите завои са честа гледка тук, но и автомобилистите са еднакво добре дошли. Пътят свързва провинциите Залцбург и Каринтия и носи името на най-високата планина в Австрия - Гросглокнер (3 798 метра). "Гросглокнер" е отворен на 3 август 1935 година и е с площ почти 1120 км.км. Целия път е осеян с 300 върха над 3000 м, 246 ледника, тучни долини и десетки хубави села, в които пътешествениците могат да хапнат и да пренощуват. Най-зрелищният участък е 75-километровата ивица от Брук до Хайлигенблут, където се намират най-хубавите места - две внушителни тераси, от които се откриват приковаващи панорамни изгледи – Еделвайс Шпице (2591 м) и Франц Йосиф Хое (2377 м). Пътят е отворен от май до ноември и е платен (28,00 E за автомобил и 18,00 Е за мотоциклет), но цялата тази алпийска красота ще ви накара да забравите за разходите.

Айсфилдс Паркуей, Канада (Icefields Parkway)
Панорамния път Айсфилдс Паркуей, известен още като Highway 93, се намира в Алберта, Канада и е дълъг 230 км. Трасето пресича Канадските Скалисти планини и минава между езерото Луис и град Джаспър като навлиза в границите на Национален парк Банф. Богатия на заснежени върхове, изумрудени езера и недокоснати долини защитен район е перфектен фон за едно пътуване. Айсфилдс Паркуей е завършен през 1940 година и днес е изключително натоварен през юли и август, когато по него се движат до 100 000 превозни средства на месец. Състои се главно от две платна, като на места има допълнителна лента за изпреварване. Екстремните метеорологични условия през зимата са често срещани в района, затова през този сезон веригите са задължителни със закон, като не е изключено и затваряне на пътя. 

Пасифик Коуст Хайуей, САЩ (Pacific Coast Highway)
Макар и не толкова известен като историческия Route 66, Highway 1 често се нарежда на първо място сред американските шофьори. Дългата 1055 км магистрала върви успоредно на тихоокеанското крайбрежие на Калифорния, като започва от Dana Point на юг, минава през Монтерей и Санта Круз на север и свършва близо до Легет (Leggett). Най-магнетичния участък е между историческите Монтерей и Моро Бей, където се откриват изумителни пейзажи. Многобройни площадки предоставят възможност за панорамни гледки към скалите и океана, а на места има и изградени пътеки надолу.

Околовръстен път, Исландия (Ring Road)
Пленителния Околовръстен път (известен още като Route 1) е едно вълнуващо преживяване през суровата ирландска красота. Гейзери, водопади, фиорди, малки селца и самотни фарове са честа гледка докато карате по 1339 километровия път, който обикаля острова и свързва всички обитаеми части на страната. Въпреки, че е съставен само от 2 платна, по едно във всяка посока, той предоставя изобилие от възможности - можете да се насладите на викингския фолклор или да се потопите в някой от минералните басейни.

Стелвио Пас, Италия (Stelvio Pass)
Велосипедисти проклинат късмета си всеки път, когато колоездачното състезание Giro d'Italia пресича прохода Стелвио, а автомобилистите са изправени пред предизвикателството на 60-те остри завоя. На 2757 метра надморска височина пътя е втория най-висок в Алпите и е основна туристическа атракция на Италия. Британското автомобилно шоу Top Gear го квалифицира като "най-великия автомобилен път в света". Строителството на оригиналното трасе е започнало в периода 1820-25 от Австрийската империя с цел да се свърже бившата австрийска провинция Ломбардия с останалата част на Австрия, като изкачването тогава е било на 1871 м. Маршрутът е претърпял много промени, за да се превърне днес в това което е. Изкачването към прохода започва северно от Бормио и продължава направо в царството на назъбените върхове и ослепителната алпийски флора. Много хотелчета с великолепни тераси предлагат възможност за пренощуване, почивка или просто да се полюбувате на разкошната панорама.

Трол Пат, Норвегия (The Troll Path (Trollstigen))
Норвежците го смятат за една от най-значимите забележителности в страната си и това безспорно е така. Този шедьовър в долината Ромсдал криволичи като змия през три гигантски планини, които формират зашеметяващ фон на едно автомобилно пътешествие в района. Пътят е тесен и липсват всякакви обезопасителни мантинели, което допълнително покачва адреналина на шофьорите и го превръща в особено вълнуващо преживяване. Въпреки това преминаването през Трол Пат трябва да е с повишено внимание, тъй като наклона е 9 %. Маршрута е отворен за пръв път през юли 1936 г., след 8-годишно строителство, дължащо се на лютите и дълги зими, през които е било невъзможно да се работи. Дори и днес пътят е затворен от октомври до май.

Трансфагарашан, Румъния (Transfagarasan)
Трансфагарашан може да не е толкова известен, но със сигурност си заслужава да се спомене сред най-красивите пътища в света. Дългото 90 км трасе се изкачва през най-драматичните части на Карпатите, на надморска височина от 2 034 м и изобщо не е лесен за автомобилистите. Съвкупност от остри завои, дълги S-образни криви и стръмни спускания, Трансфагарашан определено е атракция и предизвикателство за туристи, колоездачи, шофьори и мотоциклетисти. Благодарение на топографията, средната скорост е около 40 км/ч. Пътят осигурява достъп до езерото и водопада Балея. Маршрута е построен между 1970 и 1974 г., по време на управлението на диктатора Чаушеску и е бил предназначен за военни цели. Под билото има изграден тунел с дължина 890 метра, а на пътя се намира езерото Виадруру.

Уайт Рим Роуд, САЩ (White Rim Road)
Уайт Рим Роуд е 165-километров черен път, който се вие през Национален парк Canyonlands, по ръба на каньона. 4x4 е задължително, както и изобилие на вода и здрав разум. Пътеката е толкова опасна, колкото е грандиозна, така че трябва да сте предпазливи, да се подготвите добре и да си отделите най-малко 2 дни, за да покриете целия маршрут.

Юнгас Роуд, Боливия (Yungas Road)
На много хора името Юнгас Роуд може би не им говори нищо, но питайки ги за Ел Камино де ла Муерте или Пътят на смъртта всички ще ви отговорят за този 69 километров участък в Боливия, водещ от столицата Ла Пас до селцето Короико. Тясната ивица, липсата на мантинели и безбройните кръстове са му спечелили прозвището "най-опасният път в света". В действителност той наистина е толкова тесен, че преминаването на две превозни средства трябва да става по предварително договаряне. По ирония на съдбата, прословутата репутацията на пътя е привлякла всякакви луди глави, и по-специално велосипедисти, нетърпеливи да се спуснат в тропическите гори на Амазонка. Най-драматичния инцидент в историята на пътното платно е през 1983 г., когато автобус с над сто пътници на борда излиза от пътя и се разбива в пропастта.  През 2006 г. Юнгас Роуд е модернизиран и заменен с алтернативен, който включва разширяване на пътното платно от едно на две, асфалтиране и изграждане на нов участък между Chusquipata и Yolosa, като се заобикаля едно от най-опасните места от стария Път на смъртта. Множество алеи, мостове, парапери, хубава настилка и много други елементи го правят значително по-безопасен от първоначалния. Днес стария път се използва сравнително рядко, предимно от мотоциклетисти и велосипедисти, гонещи тръпката от трасето. 

Hobyto.com