Гигантските зеленчуци на Аляска

  Щатското изложение на Аляска, което се провежда ежегодно в Palmer, 42 мили североизточно от Anchorage, не е типичното селскостопанско шоу. Тук фермерите от долината Matanuska-Susitna обикновено показват зеленчуци и друга продукция в гигантски размери-62кг зеле, 29кг пъпеш, 15кг брокола, са само няколко от чудовищата, които се появяват из почвите на Аляска през последните години. „Някои са толкова огромни, че е трудно да се разпознае какво е“, казва началникът на отдел „Култури“ на изложението Kathy Liska.

Защо някои зеленчуци растат толкова големи в Аляска? Заради слънцето.

В Аляска обикновено има много кратък вегетационен период, само 105 дни средно. За сравнение вегетацията в Калифорния трае близо 300 дни. Обаче в Аляска, по време на вегетационният период няма дълги, тъмни нощи. Щатът се намира близо до Северният полюс, където се наслаждава на над 19 часа дневно слънчева светлина през лятото и в пика на сезона на растеж. Допълнителните часове слънце позволява на реколтата да продължава да расте още и още. Така въпреки че, сезонът е с месец по-къс, градинарите от Аляска отглеждат едни от най-големите зеленчуци в света.

Тласъкът на фотосинтезата също прави продукцията и по-сладка. Морковите в Аляска например, прекарват 3/4ти от деня, докато има слънце, правейки захар, и само ¼ от времето се използва за превръщането на тази захар в скорбяла. Растения като зеле, броколи, карфиол, брюкселско зеле, репички, ряпа, картофи, цвекло, моркови, спанак и маруля растат много добре там.

Земеделието в долината Matanuska-Susitna първоначално започнало като експеримент през 30те години на 20ти век, за да се увеличи земеделският добив на страната по време на Великата депресия. Над 970 000декара земя били отделени за земеделие и фермерски семейства от Минесота, Уисконсин и Мичиган били доведени. Но липсата на инфрастуктура и невъзможността за основни доставки обезкуражили заселниците и до 1940г. половината от тях напуснали мястото. През 1965г. били останали само 20 семейства. Въпреки че колонията нямала впечатляващ успех, тя все пак станала достатъчно стабилна, за да осигурява млечни продукти и земеделие. Населението не се увеличило значително, но пък развило долината като основен земеделски регион в рамките на Аляска. Необичайната вегетация и гигантските размери на зеленчуците сега е запазена марка на района.